Даниъл Силва - Падналият ангел

- Аз не съм поет. И няма да сгреша.

Тя въздъхна дълбоко, капитулира и пристегна халата върху гърдите си.

- Мисля, че в екипа ти довечера няма място за още един?

Габриел я изгледа безизразно.

- Така си и мислех, че ще ми отговориш. - Хвана го за ръката. - Как ще разбера, Габриел? Как ще разбера дали си жив, или си мъртъв?

- Ако чуеш експлозии, ще разбереш, че съм мъртъв. Но ако чуеш сирени... - Той вдигна рамене.

- Какво?

- Всичко ще е приключило. - Целуна я по устните и прошепна: - А после ще се приберем у дома и ще заживеем щастливо.

Габриел си взе душ и опита да поспи, но без резултат. Главата му пламтеше от твърде много спомени, нервите му бяха опънати от тревога за това какво ще му донесат следващите няколко часа. И той полежа тихо до Киара, докато следобедните сенки на леглото избледняха, слушайки бъбренето по радиостанцията, която му даде Йонас Кеслер. „ЕКО Кобра“ бяха организирали наблюдателен пункт пред блока на Копщрасе и потвърдиха присъствието на четирима души в апартамента, използвайки инфрачервена термографска камера. Още екипи от „ЕКО Кобра“ бяха разположени на различни точки по маршрута от Копщрасе до Инере Щат. Това означаваше, че терористите щяха да минат през шпалир - шпалир, който щеше да ги отведе директно до оръжията на Габриел и Михаил.

Залезът тази вечер бе в 18,12 ч. В четири и половина Габриел изпи две кафета - достатъчно да го държат нащрек, но не и да разтреперят ръцете му - и облече дрехите, които Киара му беше донесла от Йерусалим. Избелели сини джинси, тъмен вълнен пуловер, раменен кобур: униформата на нощен воин. Сглоби и зареди отново беретата, а после я пъхна в кобура. След това, докато Киара го гледаше мълчаливо, упражни няколко пъти ваденето на оръжието и два последователни бързи изстрела, и двата рязко нагоре.

Когато се почувства готов, той прибра пистолета и облече коженото си яке. После свали брачната си халка и я подаде на Киара. Тя не попита защо; нямаше нужда. Вместо това го целуна за последен път и се опита да не заплаче, докато той се измъкваше тихо през вратата. Когато той се отдалечи, тя застана сама до прозореца, с мокро от сълзи лице, и се помоли да чуе воя на сирените.

ВИЕНА

Австрийското Федерално министерство на вътрешните работи се помещаваше във великолепен стар дворец на Хабсбургите на Херенгасе № 7. Дълбоко в недрата на масивната сграда се намираха кризисният център и ситу-ационната зала, построени в напрегнатите дни след 11 септември, когато всички в Европа, включително и австрийците, предполагаха, че са следващата мишена на Ал Кайда. За щастие Ионас Кеслер беше стъпвал в кризисния център само веднъж. Това стана през нощта, когато Ерих Радек беше пленен от същия човек, който сега държеше в ръцете си кариерата на Кеслер.

Центърът представляваше малък амфитеатър. На ниското ниво, в пространството, което персоналът наричаше „ямата“, офицери за свръзка от различни клонове на Австрийската федерална полиция и службите за сигурност седяха край три обикновени маси, отрупани с телефони и компютри. По-старшият персонал седеше в разположените по възходяща линия работни клетки, като най-горното ниво бе резервирано за шефовете, министрите и ако се наложеше, за самия федерален канцлер.

В 17,35 ч. Ионас Кеслер се настани на мястото си, с министъра на вътрешните работи от едната си страна и Узи Навот - от другата. До Навот седеше Ари Шамрон. Въртеше между пръстите си старата си запалка „Зипо“ и се взираше в най-големия образ на видеостената. Там се виждаше блок на Копщрасе № 34. В 17,50 ч., точното време, предвидено от Габриел, четирима млади ливанци се появиха от входа. Лицата им бяха гладко избръснати - знак, че са преминали през ритуалната подготовка за насладите с девствениците, чакащи ги в рая.

Четиримата араби изминаха две преки до Талиащрасе и се спуснаха в станцията на метрото. В 17,55 ч. се качиха - в отделни вагони, точно както Габриел каза, че ще направят. Наблюдавайки ги на видеомониторите, Кеслер изруга под нос. После погледна към Навот и Шамрон.

- Не знам как да ви благодаря - каза той.

- Тогава недей - отговори мрачно Шамрон. - Поне докато свърши.

- Лоша карма? - попита Кеслер.

Шамрон не отговори, а само завъртя нервно запалката между пръстите си. Не вярваше в кармата. Вярваше в Бог. И в своя ангел на отмъщението - Габриел Алон.

За съжаление, това не беше първият път, когато арабски терористи вземаха на прицел историческата виенска синагога. През 1981 г. двама души бяха убити и трийсет ранени, когато палестинци бойци атакуваха тържество за Бар Мицва с автомати и ръчни гранати. Заради тази атака влизащите в синагогата сега трябваше да минават през кордон от енергични охранители, родени в Израел. Членовете на местната еврейска общност обикновено бяха допускани незабавно, но гостите трябваше да изтърпят влудяващ кръстосан разпит и претърсване на вещите. Толкова приятно, колкото да се качиш на самолет на „Ел Ал“.