Даниъл Силва - Падналият ангел

- Чак след като го заведохте до мястото на престъпленията му в Треблинка. Но това, както се казва, е стара история. - Още една пресилена усмивка. - Хер Навот ми каза, че „Хизбула“ са насочили погледи към Виена.

Габриел кимна.

- Кога ще се проведе тази атака?

- Малко след залез-слънце.

- Целта?

- Градската синагога и Еврейският обществен център. Ако терористите успеят, тази вечер може да загинат повече от сто души. Ако, от друга страна, работим заедно... - Гласът на Габриел пресекна и мисълта му остана недовършена.

- Да?

- Ще загинат само четирима терористи.

- Все още не сме се съгласили да работим с вас, хер Алон. И със сигурност няма да се ангажираме в някаква операция за целенасочено убийство.

- Когато ви разкажа с какво си имаме работа, ще разберете, че нямате друг избор.

- Може би ще бъдете така добър да ни разкриете източника си.

- Правило номер едно в работата със Службата - каза Габриел. - Не задавайте твърде много въпроси.

Ефектът от необичайните уводни забележки на Габриел бе, че той остави публиката си безмълвна. Действително, докато разкриваше информацията, дадена му от Масуд, австрийците не издадоха нито звук, освен по някоя случайна въздишка на недоверие. Габриел едва ли можеше да ги обвини, защото в този момент четиричленен екип от „Хизбула“ се криеше в апартамент на Копщрасе № 34 и се подготвяше да проведе най-страшната терористична атака в австрийската история. Всеки член на клетката щеше да бъде въоръжен с полуавтоматичен пистолет и самоубийствена жилетка, пълна с десетки килограми експлозиви и смъртоносни шрапнели. С пистолетите щяха да елиминират охраната, застанала на пост пред историческия комплекс по време на службата. След неутрализирането на пазачите екипът щеше да се раздели на две — двама за синагогата, двама за обществения център, разположен точно отсреща през тясната уличка. Възнамеряваха да детонират експлозивите си едновременно. Аллаху акбар.

- Защо просто не нахлуем и не ги арестуваме още сега? - попита Кеслер.

- Защото те не са аматьори от мюсюлманските бордеи в Западна Европа. Те са калени терористи от „Хизбула“, обучени в бой с израелската армия в Южен Ливан.

- Какво имате предвид?

- От няколко часа те са напълно готови за операцията. Ако се опитате да влезете в апартамента, те ще детонират експлозивите си. Същото ще се случи и ако опитате да евакуирате тихомълком сградата или ако решите да ги задържите по пътя им към рая.

- Защо просто не отмените службата тази вечер?

- Нищо не би ни ощастливило повече. Но ако терористите пристигнат и намерят синагогата затворена, те ще си потърсят друга мишена. В този час със сигурност няма да имат проблеми да я намерят. Всъщност, ако трябва да гадая, ще отидат на Кернтнерщрасе и ще избият възможно най-много невинни австрийци.

„Кернтнерщрасе“ беше оживен пешеходен булевард, започващ от Държавната опера и стигащ до катедралата „Св. Стефан“. Икономическо и социално сърце на Виена, улицата бе осеяна с кафенета, бутици и универсални магазини. В петък вечер една атака там би била опустошителна. Естествено, Йонас Кеслер разбираше това - ето защо гледаше така, сякаш току-що бе глътнал копчетата си за ръкавели. Когато най-накрая проговори отново, в гласа му изобщо не се усещаше предишният сарказъм. Габриел сякаш дори усети лека нотка на благодарност.

- Какво предлагате, хер Алон?

- Боя се, че има само един възможен ход.

- И той е?

- Чакаме терористите да приближат до синагогата и да обявят намеренията си. А после ги поваляме, преди да успеят да натиснат копчетата на бомбите си.

- Убиваме ги?

Габриел не отговори. Шамрон и Навот - също.

- Имаме много способен тактически полицейски отряд, който е подготвен точно за такава работа.

- „Айнзацкомандо Кобра“ - намеси се Шамрон. - По-известен като „ЕКО Кобра“.

Кеслер кимна.

- Обучени са точно за такъв сценарий.

- С цялото ми уважение, хер Кеслер, но кога за последен път член на „ЕКО Кобра“ е прострелял жир, дишащ терорист в гръбначния мозък, за да не може да детонира бомбата с предсмъртна конвулсия на пръстите си?

Кеслер замълча.

- Така си и мислех - продължи Шамрон. - Случайно да си спомняте кога бе сформиран „ЕКО Кобра“, хер Кеслер?

- Наскоро след Мюнхенското клане на Олимпиадата.

- Точно така - съгласи се Шамрон. - А аз бях там през онази нощ, хер Кеслер. Молехме немците да ни позволят да проведем спасителната операция във военновъздушната база „Фюрстенфелдбрук“, но те отказаха. Наложи ми се да слушам писъците на моите хора, докато ги избиваха. Беше... - Гласът на Шамрон пресекна, сякаш търсеше подходящата дума. Накрая я намери: - Не беше за вярване.