Даниъл Силва - Падналият ангел

- Карло знаеше за твоето разследване още от самото начало - сподели Масуд. - И с основание смяташе, че си заплаха за него. Когато другите членове от мрежата започнаха да се изнервят, той ги успокои, че щял да намери италианско решение за проблема.

- Да ме убие?

Масуд кимна.

- Но първо искаше да научи колко знаеш за дейността му. И организира вечеря в твоя чест. После се опита да те убие, докато ти се прибираше към дома си. - Той поклати бавно глава. - Честно казано, не се изненадахме, когато опитът му не успя. Човекът, когото Карло изпрати да свърши работата, може да е бил достатъчно добър, за да си изкарва хляба в Италия, но не и в нашия свят.

- И ти реши да го направиш лично.

- За нас ситуацията представляваше уникална възможност да предизвикаме скандал относно вашите служби във време, когато те най-малко можеха да си го позволят. Сметнахме я и за шанс да си отмъстим за щетите, които ти нанесе на ядрената ни програма.

- Как разбрахте, че ще намерим Жирар?

- Да кажем само, че имахме голямо доверие в твоите способности, макар да не сме си представяли, че ще носиш в задния си джоб крадена гръцка амфора. Това беше отличен ход, Алон.

- Не мога да ти кажа колко много означава за мен твоето одобрение - кимна Габриел. — Но щеше да ми обясниш как така двамата професионални убийци, които изпрати в Сен Мориц да ме убият, оплескаха работата.

- За нас беше важно да разпознаят тялото ти. Ако беше разкъсан на парчета, службата ти можеше да отрече, че си бил там.

- Колко разумно от твоя страна.

Иранецът не обърна внимание на сарказма му.

- И убихте един от топагентите на „Хизбула“, за да убиете мен при обстоятелства, които биха изложили нашите служби?

Масуд кимна.

- Жирар вече нямаше да ни е полезен след разкриването на връзките на „Хизбула“ с контрабандистката мрежа на Карло. Можехме да го жертваме.

- Теб също - отговори Габриел. - Знаем, че предстои голяма атака, и ти ще ми помогнеш да я спра. Иначе ще постъпя с теб така, както постъпих с онези заводи за обогатяване на уран. Ще те взривя на парченца. А после ще те изпратя в кутия на господарите ти в Техеран.

Той опита да се измъкне от примката, но Габриел очакваше това. Отричаше, протакаше, размотаваше и накрая изфабрикува няколко измислици, за които се надяваше, че ще задоволят малобройната му, но внимателна публика. От изражението на Габриел стана ясно, че и преди е виждал подобни представления. Исканията му си останаха ясни и непоколебими. Искаше достоверни детайли за предстоящата атака — време, място, мишена, оръжия, членове на клетката. След предотвратяването на атаката Масуд щеше да бъде освободен тихомълком. Но ако откажеше да даде информацията или ако се опиташе да печели време, Габриел щеше да го унищожи.

- Като единствен твой приятел на света - продължи Габриел, - те съветвам да приемеш щедрото ни предложение. Трябва само да ни дадеш подробности за атаката. В замяна на това ще бъдеш свободен да осакатяваш и убиваш колкото ти душа иска.

- Бъди уверен, че ще оглавиш списъка ми, Алон.

- Ето защо те съветвам да приемеш канцеларска работа в щаба на ВЕВАК в Техеран - възрази Габриел. -

Защото, ако някога излезеш пак от Иран, аз и приятелите ми ще те хванем и ще те убием.

- Как да съм сигурен, че така или иначе няма да ме убиете?

- Защото не сме като теб, Масуд. Когато сключим споразумение, ние го изпълняваме. Освен това-допълни Габриел, - хладнокръвното убийство на заложници никога не е било в наш стил.

Погледът на Масуд се плъзна по снимките с делата му, преди да се впери отново в Габриел.

- Нямам представа кой ден сме.

- Петък - отговори Габриел.

Лицето на Масуд помръкна.

- Колко часа в петък?

- Зависи.

- Централноевропейско време.

Габриел включи телефона си и погледна екрана.

- Два и двайсет през нощта.

- Добре — кимна Масуд. — Това означава, че има още малко време.

- Кога е атаката?

- Довечера, малко след залез.

- Шабат?

Масуд кимна.

- Коя е мишената?

- Един град, който познаваш добре, Алон. Всъщност - усмихна се иранецът - избрахме го в твоя чест.

1Нощна молитва (араб.); една от петте задължителни ежедневни молитви в исляма. - Б. р.

ВИЕНА

Имаше полет в шест и трийсет от Копенхаген, който пристигна във Виена предобед. След като влезе в Австрия с американския паспорт, който удобно забрави да върне на Ейдриън Картър, Габриел отиде до кафето на летището и цял час чете сутрешните вестници, докато забеляза Михаил, Одед, Яков и Ели Лавон да пресичат залата за пристигащи. Последва ги отвън и ги видя как се качват в четири различни таксита. После отиде до черен седан с виенска регистрация и се отпусна отзад. От другата страна седеше Ари Шамрон. Беше зарязал скъпите костюми от вълна и коприна на хер Хелер и отново бе облечен в жълтеникавокафяви панталони, бяла памучна риза и кожено яке. Хвърли цигарата си през прозореца, а колата потегли.