Даниъл Силва - Падналият ангел

Следващият етап от пътуването на Масуд започна в двайсет и шестия час от пленничеството му, когато Михаил и Яков го изведоха по стълбите до трапезарията, без да свалят превръзката му. След като го завързаха здраво за метален стол, те свалиха превръзката и му отпушиха устата. Масуд премигна бързо няколко пъти, преди да огледа стените. Там висяха няколко увеличени снимки на делата му: тук руините от казармите на американската морска пехота в Бейрут, там овъгленият корпус на автобус в Тел Авив, а на другата - пръснатите останки от Еврейския културен център в Буенос Айрес. Той успя да изкриви грубоватото си лице в изражение на недоверие, но когато погледът му най-после се спря върху човека, седнал точно срещу него от другата страна на масата, се дръпна от страх.

- Очакваше някой друг? - попита спокойно Габриел на английски.

- Нямам представа кой си ти - отговори Масуд на същия език.

- Глупости.

- Това няма да ви се размине.

- Вече ни се размина.

На масата пред Габриел лежаха три предмета: кафява папка, „Блекбъри“ и заредена 9-милиметрова „Берета“. Той мръдна беретата на няколко сантиметра с тренирана грижливост, а после бутна телефона през масата, за да може Масуд да види екрана. Там беше първа страница от мобилния новинарски сайт на Би Би Си. Водещата история разказваше за смелото отвличане в сърцето на Берлин.

- Извършили сте огромно нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения - заяви Масуд след момент.

- Отвличането ти бе извършено от Иранската освободителна армия. Казват го тук, в Би Би Си - допълни Габриел, почуквайки по екрана. - А както знаеш, в Би Би Си никога не грешат.

- Добре изиграно - отвърна Масуд.

- Не беше толкова трудно - усмихна се Габриел. -Просто заехме една страница от вашия наръчник.

- Коя?

- Такия.

- Няма такова нещо като такия. Това са само злобни клевети, разпространявани от враговете на шиитския ислям.

- Вие използвате такия всеки ден, когато уверявате света, че ядрената ви програма е изключително за мирни цели.

- За това ли е всичко?

- Не. - Габриел си взе телефона и бавно прелисти съдържанието на папката. - Обвинен си в организирането на множество терористични актове, довели до смъртта на стотици невинни хора. Обвинен си и в конспирация за извършване на терористични актове в бъдеще, и в осигуряването на материална подкрепа за група, чиято цел е физическото унищожение на моя народ. - Той вдигна поглед от папката и попита: - Как ще пледираш?

- Аз съм трети секретар в консулския отдел на иранското посолство в Берлин.

- Как ще пледираш? - попита отново Габриел.

- Нарушавате всички дипломатически норми и обичаи.

- Как ще пледираш?

Масуд вдигна брадичката си и заяви:

- Невинен.

Габриел затвори папката. Съдът бе разпуснат.

Тази нощ го връщаха за още две изслушвания, всяко със същия резултат. След това го държаха буден, като редовно го обливаха с леденостудена морска вода и му пускаха оглушителни шумове, отвеждани до звукоизолираната му килия за лично удоволствие на Масуд. Габриел не беше склонен да използват физическо насилие - знаеше, че с достатъчно лишаване от сън и тормоз на сетивата Масуд ще признае дори че е Котаракът в чизми, но нямаше избор. Два часовника тиктакаха неумолимо. Единият отброяваше времето, което им оставаше до атаката; другият - времето, което им оставаше, преди да ги открият. Габриел бе поставил краен срок от седемдесет и два часа за измъкването им от Дания. Шефът на датската разузнавателна служба му беше приятел, но не след дълго щеше да разбере, че Габриел е довел човек като Масуд Рахими на датска земя.

Затова на втория ден те засилиха натиска над своя трофей. Шумът се усили, водата стана по-студена, а заплахите, нашепвани в ушите му, още по-ужасяващи. Когато помоли за храна, му предложиха купа пясък. А когато поиска нещо за пиене, го потопиха в кофа солена вода, направо от морето. За сън и дума не може да става, увериха го те, докато не се съгласи да им сътрудничи.

Бавно, с всеки изминал час, силите на Масуд гаснеха, както и волята му за съпротива. Но преди всичко той осъзнаваше, че този нещастен епизод не трябва непременно да завърши със смъртта му, че може би трябва да сключи сделка. Но как да го убедиш да приеме протегнатата ръка? И кой да я протегне?

- Защо аз? - попита недоверчиво Ели Лавон.

- Защото си най-безобидният в къщата - поясни Габриел. - И защото не си го докоснал с пръст.