Даниъл Силва - Падналият ангел

За миг всички те се уплашиха, че шофьорът на Масуд възнамерява да се възползва от дипломатическия си имунитет и да я прегази. Но накрая той натисна спирачките и голямата черна кола спря рязко в облак от синьо-сив дим. Йоси сви наляво, за да избегне задната броня на колата, и изстреля няколко ругатни през шофьорското стъкло, преди да прикачи тайно гранатата над предното колело. Младата жена вече бе стигнала невредима до другия край на улицата. Шофьорът на Масуд й махна за извинение и продължи. Тя прие извинението с усмивка, докато се отдалечаваше необичайно бързо.

Шест секунди по-късно устройството експлодира. Грижливо оформеният му и калибриран заряд изпрати цялата сила на детонацията навътре, без шанс за случайни жертви. Лаят му определено беше по-страшен от ухапването, макар взривът да бе достатъчно силен, за да разкъса предната лява гума на колата и да отвори капака. Сега, заслепен и объркан, шофьорът сви инстинктивно надясно. Колата се качи на бордюра и огъна желязната ограда, преди да заседне на „Хагенплац“, малък триъгълник от зеленина, който екипът с любов наричаше „Сладоледеният площад“.

Ако в плана имаше някаква слабост, тя бе покритата автобусна спирка на няколко метра от кръстовището. Тази вечер петима души чакаха там: възрастна двойка германци, двама младежи от турски произход и жена над двайсетте, толкова слаба и бледа, сякаш току-що бе излязла от сграда, бомбардирана от Съюзниците. Онова, което те видяха, после им заприличала акт на вежливост от страна на трима добри самаряни, озовали се случайно на мястото. Единият от мъжете - висок, строен мотоциклетист, веднага се втурна на помощ към паникьосания шофьор, поне така се стори на свидетелите от автобусна-та спирка. Те обаче не забелязаха, че мотоциклетистът бързо извади пистолета от раменния кобур на шофьора. Не забелязаха и това, че той инжектира доза силно успокоително в лявото му бедро.

Другите добри самаряни насочиха вниманието си към мъжа на задната седалка в мерцедеса. Тъй като нямаше предпазен колан, той бе доста замаян от удара. Инжекцията с успокоително влоши състоянието му, макар че свидетелите не видяха и това. Спомняха си само как двамата мъже вдигат ранения пътник от разбитата му кола и го оставят внимателно в своята. За миг колата се стрелна напред и зави наляво към дебрите на Грюневалд - странно, тъй като най-близката болница се намираше надясно. Мотоциклетистът ги последва, както и пасатът, шофиран от кротка на вид душица, която изглеждаше безразлична към целия епизод. По-късно, на разпита в полицията, свидетелите щяха да осъзнаят, че операцията е била проведена почти безшумно. Всъщност само един от добрите самаряни, мъж с тъмна коса и сипаничави бузи, каза нещо на ранения пътник.

- Ела с нас - прошепна му той. - Ние ще те защитим от евреите.

Както предсказа Габриел, отвличането отне по-малко от очакваното време - само тринайсет секунди от началото до край, като измъкването на Масуд от колата отне само осем. Сега, сам в къщата във Ванзее, той слушаше как екипът сменя първата кола за вечерта, а после видя как фаровете им светят на север по аутобан Е51 . Сега времето беше ценна стока. Нуждаеха се от всяка капка, от всяко зрънце. Няколко секунди тук-там можеха да са разликата между успеха и провала, между живота и смъртта. Габриел не можеше да направи нищо повече. Той вече бе подпалил града на своите кошмари. Оставаше му само да го гледа как гори.

Изпрати светкавично съобщение до булевард „Цар Саул“, потвърждаващо, че първата фаза от операцията е минала по план. После излезе отвън и се качи в едно ауди. След като мина покрай призрачната вила край езерото, където бе планирано убийството на баба му и дядо му, той се насочи към аутобана. Берлинската полиция все още се стичаше към „Европа Център“. Но колко време още?

На най-горния етаж в хотел „Адлон“, Ари Шамрон стоеше сам до прозореца, наблюдавайки как сините полицейски светлини примигват под краката му. През последните няколко минути всички се стичаха към една и съща точка в Западен Берлин. Но в 20,36 ч. той забеляза отчетлива промяна в модела. Не си направи труда да търси обяснение от булевард, Дар Саул“. Измамата беше приключила. Следваше надпреварата към границата.

БЕРЛИН-СЕВЕРНА ДАНИЯ

Иранската освободителна армия, неизвестна по-рано група, решена да свали религиозните водачи на страната, се появи за пръв път на западните радарни монитори късно на следващата сутрин, когато пое отговорността за отвличането на Масуд Рахими - висш агент от иранското разузнаване, базиран в германската столица Берлин. Направиха го в писмен манифест, доставен тайно на Би Би Си в Лондон, и на уебсайта, създаден часове след отвличането. В дългия списък с искания фигурираше прекратяването на иранската програма за ядрени оръжия и освобождаването на всички затворени заради политика, религия, съвест или сексуална ориентация. Моллите разполагаха само със седемдесет и два часа да изпълнят исканията; иначе, кълнеше се групата, те щяха да подложат Масуд на мъчителната смърт, с която той бе отнел живота на толкова много невинни жертви. Сякаш за да покажат колко са сериозни, те пуснаха снимка на пленника си между двама маскирани мъже. Масуд гледаше право в обектива, с вързани зад гърба ръце. По грубоватото му лице не личаха следи от насилие, макар че очите му изглеждаха някак замаяни.