Даниъл Силва - Падналият ангел

- Кой?

Шамрон не каза нищо.

- Ти?

- Аз съм най-логичният избор. Ако Масуд погледне над масата и види теб, ще има основателна причина да се страхува, че може и да не оцелее. Но ако види мен...

- Душата му ще се стопли?

- Ще знае, че си има работа с много високо ниво от израелското правителство - отговори Шамрон. - И може да стане по-разговорлив.

- Оценявам духа на предложението, абба (Баща (ивр.). - Б. пр).

- Но не възнамеряващ да го приемеш. - Ари помълча, после попита: - Осъзнаваш ди, че през целия си живот оттук нататък той ще се опитва да те убие?

- Ще трябва да се нареди на опащката.

- Винаги можеш да се върнеш в Израел.

- Никога не се отказваш, рали?

- Не е в природата ми.

- С какво ще си изкарвам хляба?

- Можещ да ми помогнеш да напиша книгата си.

- Двамата ще се избием.

Шамрон изгаси бавно цигарата си, давайки знак, че му е време да тръгва.

- Много подходящо, не мислиш ли?

- Какво?

- Че последната ти операция трябва да се проведе в града на шпионите.

- Това е град на мъртвите - коригира го Габриел. - И искам да се махна оттук възможно най-бързо.

- Вземи си Масуд за сувенир. И каквото и да правиш, гледай да не те хванат.

- Единадесетата заповед на Шамрон.

- Амин.

1Земята на Израел (ивр.); страната, обитавана от евреите в древността. - Б. р.

Те се разделиха под Бранденбургската врата. Шамрон тръгна към стаята си в хотел „Адлон“; Габриел - към пътеките в Тиргартен. Остана там, докато се увери, че не го следят, после се върна в обезопасената къща във Ванзее. Влизайки, той свари членовете от екипа си да правят последните приготовления. По здрачаване те започнаха да се измъкват на точни интервали и до шест часа всички се намираха на окончателните си позиции. Габриел обходи стаите в старата къща, търсейки някаква следа от присъствието им. След това седна сам в мрака, с лаптоп в скута си. На монитора се показа образ с висока резолюция на иранското посолство благодарение на миниатюра ната камера, скрита в кола, паркирана от другата страна на улицата. В осем и дванайсет охраняваната врата на посолството се отвори бавно и от нея се показа черен, мерцедес. Зави наляво и мина на няколко сантиметра oт камерата — толкова наблизо, че Габриел се почувства така,, сякаш можеше да се пресегне и да издърпа единствени^ пътник от задната седалка. Вместо това, той вдигна радиостанцията към устните си и информира екипа си, че дяволът е на път към тях.

Гакад започна две минути по-късно, в 20,14 ч. местно време, когато в берлинската полиция се получи обаждане за подозрителен пакет, намерен в „Европа Център“, закрития търговски и административен комплекс, разположен до останките от Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“. Пакетът всъщност представляваше окъсана платнена раница като онези, които често носеха мета-листите, скинхедс, анархистите, радикалните защитници на околната среда и разни други размирници. Беше поставена под пейка на няколко метра от прочутия воден часовник в центъра, популярно място за сбирки, особено на малки деца. По-късно свидетели описаха човека, оставил раницата там, като мюсюлманка към трийсетте. Бяха прави за възрастта й, но не и за етноса. Грешката им можеше да бъде простена, тъй като тогава тя носеше хиджаб.

Човекът, който се обади да докладва за подозрителната раница, описа съдържанието като някакъв експлозив и първите униформени полицаи, пристигнали там, се съгласиха с това. Те наредиха незабавна евакуация на района около водния часовник, след това на целия мол и на всички околни с!ради. До 20,25 ч. няколко хиляди души се стекоха по улиците, а полицейски екипи от цял Берлин се събираха на мястото.

Дори във Ведрия и величествен хотел „Адлон“ стана ясно, че Берлин е в извънредно положение. В прочутия лоби бар и във фоайето, където висшите нацисти някога пирували като царе, изнервени гости търсеха обяснение от управата, а неколцина излязоха на тротоара да гледат как полицейските сирени вият по „Унтер ден Линден“. Един гост обаче изглеждаше безразличен към цялото това вълнение. Добре облечен джентълмен в напреднала възраст, той се подписа спокойно за уискито, което почти не беше докоснал, и се заизкачва с асансьора към апартамента си на най-горния етаж. После застана до прозореца, наблюдавайки светлинното шоу, сякаш всичко това бе организирано за негово лично забавление. След секунди извади мобилния телефон от предното джобче на костюма си и набра предварително записан номер, запаметен в телефона от едно момче, което разбираше от тези неща. Чу серия прищраквания и сигнал. После мъжки глас го поздрави със сумтене.