Даниъл Силва - Падналият ангел

- Какво гледам? - попита Ари Шамрон.

- Прелюдията - отговори Узи Навот.

- Кога се вдига завесата за първо действие?

- След минута, може би по-малко.

Шамрон прекъсна връзката и се втренчи в сините светлини, блеснали из града. „Красива гледка - помисли си той. - И с измама ще водиш войната си.

В същия момент, на около пет километра западно от необикновения наблюдателен пост на Шамрон, Йоси Гавиш и Михаил Абрамов седяха върху два мотоциклета в края на малък парк на Хагенщрасе. В този час паркът отдавна бе опустял, но приглушена, мека светлина се процеждаше през витражите на миниатюрните тевтонски замъци по улицата. Михаил разтриваше болното си ког ляно. Йоси седеше толкова неподвижно, че приличаше на статуя, излята от бронз.

- Отпусни се, Йоси - прошепна Михаил. - Трябва да се отпуснеш.

- Ти не носиш бомба в джоба си.

- Тя ще експлодира десет секунди след като я прикрепиш към колата.

- Ами ако не сработи добре?

- Това никога не става.

- Винаги има пръв път.

Покрай тях профуча зелено-бял полицейски микробус с виеща сирена. Йоси не помръдна и мускул.

- Дишай - нареди му Михаил. - Иначе полицаите ще си помислят, че се каниш да отвлечеш ирански дипломат.

- Не знам защо аз трябваше да прикрепя бомбата.

- Някой трябва да го направи.

- Аз съм анализатор - възрази Йоси. - Не взривявам коли. Чета книги.

- Да не би да предпочиташ да неутрализираш шофьора?

- И как да го направя? Да го смая с ума и интелекта си?

Преди Михаил да успее да отговори, чу пращене в миниатюрната си слушалка, последвано от три кратки звука. Погледна нагоре по улицата и видя фаровете на приближаващ мерцедес. Докато профучаваше покрай тяхната позиция, той видя Масуд на задната седалка да чете документи под светлината На вътрешната лампа. Няколко секунди по-късно се появи БМВ. Караше го Римона, а Яков и Одед седяха отзад, изпънати като пружини. Накрая изтрополи Ели Лавон с пасат комби, стиснал волана, сякаш превеждаше петролен танкер през заледени морета. Михаил и Йоси се подготвиха за тръгване и зачакаха следващия сигнал.

Бяха стигнали до точката, която Шамрон обичаше да описва като оперативен кръстопът. Досега не беше прекосена никаква граница, не беше извършено престъпление, с изключение на дребна бомбена заплаха » „Европа Център“. Екипът все още можеше да се откаже, да се прегрупира, да преосмисли ситуацията и да опита друга вечер. В много отношения това бе по-лесното решение - решението да приберат меча, вместо да го размахат. Шамрон го наричаше „пожарният изход на страхливеца“. Също така вярваше, че много повече операции са били провалени от колебание, отколкото от безразсъдство.

Тази вечер обаче не Шамрон трябваше да вземе решението. То бе в ръцете на каления таен воин, седнал сам в празната къща във Ванзее. Той се взираше в монитора на компютъра си, наблюдавайки своя екип и мишената си, докато те приближаваха до точката, от която нямаше връщане назад. Тя беше „Кьонигзале“ - улица, водеща от парка Грюневалд към оживената „Курфюрстендам“ - и щом Масуд я прекосеше, щеше да е недостижим за тях. Габриел настрои обезопасената си радиостанция и попита дали някой няма възражения в последния момент. Не чу нищо и им нареди да продължат. После затвори очи и се заслуша в сирените.

След това на булевард „Цар Саул“ имаше хора, които се оплакваха, че не е направен видеозапис. Шамрон обаче зае противоположната позиция. Той смяташе, че one* ративните видеозаписи, както и самоубийствените мисии, трябва да си останат за враговете на Израел. Освен това; каза той, никой видеозапис не можеше да улови съвършенството на маневрата. Тя бе като епическа поезияу приказка, която да бъде разказвана на бъдещите поколе* ния край пламъка на пустинния лагерен огът

Тя започна с почти незабележимото придвижване на две превозни средства - едното шофирано от Римощ| другото— от Ели Лавон. И двете едновременно забавиха ход и се преместиха леко вдясно* оставяйки на Йоси чистЬ път до задната броня на мерцедеса. Той го настигна!

пълна скорост и след няколко секунди се взираше над лявото рамо на дявола. Бръкна внимателно в джоба на палтото си и дръпна скобата на магнитната граната. После се втренчи право напред и изчака младата жена да излезе на улицата.

Тя бе облечена в неоновозелено яке с отражателни ленти на ръкавите и буташе велосипед със светната лампа върху дръжките. Час по-рано тя носеше платнената раница, причинила такъв смут в Централен Берлин. Сега, докато навлизаше върху добре осветената пешеходна пътека, накуцвайки леко, тя носеше само фалшив паспорт и таеше безкрайна омраза към човека, возещ се на задна-та седалка в приближаващия мерцедес.