Даниъл Силва - Падналият ангел

- Винаги съм считал мембарите на шпионите за скучно четиво. Освен това, каква полза от тях?

- Ще напомнят на света защо живеем в Израел, а не в Германия или в Полша.

- На света не му пука - отвърНа Шамрон и махна с ръка. - А хблокостът не е единствената причина, поради която си имаме дом в Ерец Израел 1. Ние сме там, защото е била наша от самото начало. Там ни е мястото.

- Дори някои от приятелите ни вече не са толкова сигурни.

- Защото палестинците и техните съюзници успяха да убедят голяма част от света, че ние сме заграбили арабска земя. Обичат да претендират, че древното царство Израел е само мит, че Йерусалимският храм не е нищо повече от библейска история.

- Звучиш ми като Ели.

Шамрон се усмихна.

- По свой начин, твоят приятел Ели води война в онези разкопки, в онези окопи под Стената на плача. Нашите мюсюлмански братя удобно са забравили, че техният велик Купол на скалата и джамията „Ал Акса“ са построени върху руините на Първия и на Втория храм. Политическата битка за Палестина се превърна в религиозна война за Йерусалим. И ние трябва да докажем на света, че сме били там първи.

Сред камъните на мемориала се изви вихрушка. Шамрон вдигна яката на палтото си и зави зад ъгъла на улица, носеща името на Хана Арент - философ и политолог, съчинила фразата „баналността на злото“, за да опише ролята на Айхман в изтреблението на шест милиона европейски евреи. Шамрон, който бе прекарал часове насаме с убиеца в една сигурна квартира в Буенос Айрес, смяташе тази характеристика, меко казано, за объркваща. Влезе в едно кафене, но след като забеляза табелата „Пушенето забранено“, седна отвън.

- Здрави германци - промърмори той и запали цигара. - Точно от каквото се нуждае светът.

- Мислех, че си им простил.

- Да - съгласи се Шамрон, - но се боя, че никога няма да забравя. Иска ми се също тяхното правителство да размисли и да се дистанцира от Ислямска република Иран. Но отдавна научих да не се моля за невъзможни неща.

Шамрон замълча, когато сервитьорката, красиво момиче с млечнобяла кожа, донесе кафетата им. Когато тя си тръгна, той огледа оживената улица и си позволи усмивка.

- Какво е толкова смешно? - попита Габриел.

- Когато ти излезе от онзи саудитски затвор, ми каза, че никога вече няма да работиш за Службата. А сега си на път да изпълниш една от най-дръзките операции, провеждани някога, само защото някакво момиче паднало гадно в базиликата „Св. Петър“.

- Тя си имаше име - отговори Габриел. - И не е паднала. Била е блъсната от Карло Маркезе.

- Ще се оправим с Карло, когато приключим с Масуд.

- Предполагам, че си прегледал плана?

- Задълбочено. И инстинктът ми подсказва, че не разполагаш с повече от трийсет секунди да пъхнеш Масуд в първата кола.

- Репетирахме го за двайсет. Но според опита ми, нещата винаги стават по-бързо на живо.

- Особено когато ти участваш - подхвърли саркастич-но Шамрон. - Но довечера ще бъдеш само зрител.

- Много нервен зрител.

- Трябва да е така. Ако нещата се объркат, това ще е дипломатическо бедствие* да не говорим за огромната пропагандна победа на иранците. Светът, изглежда, не забелязва или просто не му пука, че те атакуват нашите хора, когато си поискат, Но ако реагираме, нас ни дам-госват като злобни убийци,

- Могат да ни нарекат и по-зле.

- Как например?

- Слаби - отговори Габриел.

Шамрон кимна и разбърка замислено кафето си.

- Измъкването на Масуд от колата му и вкарването му в твоята ще бъде най-лесната част от задачата. Йо съвсем друго ще е да го убедим да говори,

- Сигурен съм, че имаш предложение. Иначе нямаше да си тук.

Шамрон прие забележката с кимване.

- Масуд не е човек, който се плаши лесно. Единственият начин да успееш е да му покажеш съдба, по-лоша от смъртта. Тогава трябва да му хвърлиш спасителния пояс и да се надяваш, че ще се хване за него.

- А ако го направи?

- Ще се изкушиш да изкопчиш от него цялата информация, която можеш. Но според моето скромно мнение» това ще бъде грешка. А и - допълни той - няма време зй това. Вземи нужната информация, за да спреш тази атака. А после...

Гласът на Ари заглъхна. Габриел довърши мисълта му:

- ...го пусни.

Шамрон се намръщи и кимна бавно.

- Ние не сме като враговете си. И това означава, че не убиваме хора с дипломатически паспорти - дори ако ръцете им са изцапани с кръвта на нашите деца,

- Дори ако знаем, че и в бъдеще ще убива?

- Нямаш избор. Ще трябва да сключиш сделка с дявола. Масуд трябва да ти повярва, че няма да го предадеш. Боя се, че такава вяра не може да се спечели с използването на маскировка. Ще трябва да му покажеш прочутото си лице и да го погледнеш право в очите. - Шамрон спря, а после допълни: - Освен ако не искаш някой друг да заеме мястото ти на масата за разпити.