Даниъл Силва - Падналият ангел

- Аз не разпитвам хората. Само ги следя.

- Не трябва да го питаш за нищо, Ели. Само му дай да разбере, че съм готов да обсъдя едно щедро споразумение.

Лавон прекара пет минути насаме с чудовището и се върна горе.

- Как мина?

- Като изключим, че заплаши да ме убие, мисля, че мина добре, както се очакваше.

- Колко време ще му дадем?

- Един час трябва да стигне.

Вместо това му дадоха два.

Следващия път, когато го заведоха в импровизираната съдебна зала, той трепереше неудържимо, а устните му бяха посинели от студ. Габриел сякаш не забеляза това. Очите му виждаха само папката, разтворена върху масата пред него.

- Научихме, че по време на престоя си в Берлин не си ползвал много праволинейно оперативните средства на ВЕВАК - започна Габриел. - Несъмнено това не ни притеснява. Но като колеги се чувстваме задължени да докладваме на шефовете ти в Техеран. Боя се, че когато го направим, те ще поискат безопасното ти освобождаване, но не заради доброто ти здраве.

- Още еврейски лъжи - отговори Масуд.

Габриел се усмихна и продължи да рецитира серия от номера на сметки и съответстващите суми.

- Това са законни сметки, използвани за законни цели - реагира спокойно Масуд.

- Значи, не възразяваш да кажем на шефовете ти във ВЕВАК?

- Аз не работя за ВЕВАК.

- Работиш, Масуд. А това означава, че има начин да се измъкнеш от настоящото си положение. - Габриел спря за малко, после допълни: - И ако бях на твое място, щях да приема.

- Може би не съм толкова разговорлив, колкото теб, Алон.

- А - възкликна Габриел и се усмихна, - значи, в крайна сметка ме позна.

- Имаш навик да показваш лицето си във вестниците.

Габриел обърна една страница в папката си.

- Изправен си пред сериозни обвинения, Масуд. Как ще пледираш?

- Невинен.

- Как ще пледираш?

- Невинен.

- Как ще пледираш?

Мълчание...

Габриел вдигна поглед от папката.

- Как ще пледираш, Масуд? - попита мило той.

- Какво искаш от мен?

- Искам да ми отговориш на няколко въпроса.

- И после?

- Ако ми кажеш истината, ще те освободим. Ако ме излъжеш, ще кажа на шефовете ти в Техеран, че си крал пари от тях. А те ще ти пуснат куршум в главата.

- Защо да ти вярвам?

- Защото в този момент аз съм единственият ти приятел на този свят.

Иранецът не отговори.

- Как ще пледираш, Масуд?

- Какво искаш да узнаеш?

КАНДЕСТЕДЕРНЕ, ДАНИЯ

Позволиха му да вземе горещ душ под дулото на пистолет и го облякоха в синьо-бял анцуг, най-големия номер за едрата му фигура. В трапезарията го чакаше чиния с храна заедно с чаша подсладен персийски чай. Въпреки огромния си глад и факта, че не му дадоха други прибори освен безобидна пластмасова лъжичка, той успя да се нахрани с достойнство.

- За теб нищо? - попита той, кимайки към празната маса пред Габриел.

- Ще я повърна.

- Не прибързвай толкова, Алон. Ние сме професионалисти, ти и аз.

- Ти си убиец.

- Ти също.

Габриел погледна към Яков и той отнесе храната. Масуд не се ядоса.

- Първо правило при разпита, Алон. Не давай на обекта да ти влезе под кожата.

- Второ правило, Масуд. Не вбесявай разпитващия.

- Бих искал да запуша.

- Не.

- Тогава може би ще бъдеш така добър да ме оставиш да се помоля.

- Щом трябва.

- Трябва - отговори Масуд. - Колко е часът?

- Време е за Иша 1.

- Накъде се намира Мека?

Габриел посочи надясно. Масуд се усмихна.

- Трето правило при разпита, Алон. Не казвай на обекта къде се намира.

- Ти си в ада, Масуд. И единственият начин да се измъкнеш е да ми кажеш истината.

Той се моли трийсет минути. Когато приключи, Михаил и Яков понечиха да го вържат за металния стол, но Габриел се намеси и каза на иврит, че това не е нужно. Масуд сбърчи чело, сякаш не разбираше, но Габриел подозираше, че не е така. Позволи на иранеца да изяде остатъка от вечерята си. След това му даде нова чаша топъл чай.

- Колко благородно от твоя страна - отбеляза Масуд.

- Уверявам те, че мотивите ми са напълно егоистични - отговори Габриел. - Чака ни дълга нощ.

- Откъде искаш да започнем?

- От началото.

- В началото - изрецитира Масуд - Бог създаде небето и земята. После създаде евреите и развали всичко.

- Да прескочим няколко години от календара, какво ще кажеш?

- Колко напред?

- Давид Жирар - отговори Габриел, - или Дауд Гандур

Той заяви, че е невъзможно да се разкаже историята на Дауд Гандур, без първо да разкаже историята за злочестата израелска окупация на Ливан. В началото на Габриел не му се искаше да разрешава на Масуд да се тупа триумфално в гърдите, но бързо осъзна, че това е рядка възможност, която не бива да отхвърля. И той седна търпеливо, сплел ръце на масата, докато Масуд разказваше как иранците се възползвали умело от хаоса в Ливан, за да заложат смъртоносен капан за стотици израелски войници.