Даниъл Силва - Падналият ангел

- Откъде знаеш за това?

- Защото германците дойдоха при мен и ме попитаха дали Управлението иска да участва. Дори ми предоставиха копие от доказателствата, които имаха срещу него.

- И какво стана?

- Нищо - отвърна Картър. - Беше в период, когато Белият дом си мислеше, че може да уговори иранците да се откажат от ядрената си програма. Президентът и екипът му не искаха да правят нищо, което би могло да предизвика гнева на иранците. Германският канцлер също не направи нищо. Тя се боеше, че това може да засегне бизнеса на фирмите й в Иран.

- И всичко замря - допълни Габриел. - А убиецът си седи в Берлин и крои атака срещу моята страна.

- Така изглежда.

- Къде са тези материали от германското разузнаване?

- Заключени са в архивите на Лангли.

- Искам ги.

- Можеш да ги вземеш - отговори Картър, - но ще ви струва скъпо.

- Колко?

- Имам дълъг списък с въпроси и искам отговорите им.

- Защо просто не се присъединиш към нас заради забавлението?

- Защото не искам да съм и на сто мили от забавлението. - Картър погледна сериозно към Габриел. - Ще ми позволиш ли да ти дам два съвета?

- Щом трябва.

- Измислете добро прикритие - настоя Картър. - И каквото и да правите, не го прецаквайте. Иначе съществува реална възможност да подпалите Трета световна война.

Картър изиска германските документи по начин, който остави само малка следа в атмосферата на Лангли, и за час те бяха доставени на прага му от куриер на Управлението. Тъй като Картър не можеше да предаде документите и да прикрие действията си, Габриел прекара остатъка от топлия следобед на верандата на къщата, запаметявайки детайлите от финансовите престъпления на Масуд: Ейдриън му обясни някои от най-деликатните подробности, но посвети повечето си време на списъка с въпросите, които искаше да зададе на Масуд. Написа ги на ръка, а после изгори неизползваните страници от бележника си. Картър беше шпионин на шпионите, чиято всеотдайност към изпитаните методи в занаята граничеше с педантичност. Според шегаджиите в Лангли, той поставял знаци с тебешир на леглото си, когато искал да прави любов с жена си.

Наближаваше четири, когато Габриел приключи с прегледа на всички документи, и му остана достатъчно време да хване вечерния полет на „Луфтханза“ до Берлин. Когато излязоха отвън да чакат кадилака, Картър изглеждаше разочарован, че Габриел си тръгва. Всъщност беше толкова учтив, че Габриел дори се изненада, когато не му напомни да закопчае предпазния си колан.

- Тревожи ли те нещо, Ейдриън?

- Тъкмо се чудех дали наистина си готов за това.

- Следващият човек, който ме попита за това, е...

- Честен въпрос - прекъсна го Картър. - Ако някой от моите хора бе преживял онова, което преживя ти в пустинята Руб ел Хали, той щеше да получи постоянна ваканция.

- Опитах.

- Може би следващия път трябва да опиташ по-сериозно. — Картър стисна ръката на Габриел. - Прати ми една картичка от Берлин. И ако случайно те арестуват, моля те, опитай да забравиш откъде си получил информацията за страничните занимания на Масуд.

- Това ще си остане наша малка тайна, Ейдриън. Като всичко друго.

Картър се усмихна и затвори вратата. Габриел го видя още веднъж, застанал до бордюра и вдигнал ръка, сякаш махаше на такси. После кадилакът изръмжа на един завой и Картър се скри от погледа му. Габриел се втренчи през матовите стъкла към окосените ливади и младите дръвчета, обсипани с цвят, но в мислите му се въртяха само цифри. Цифрите от тайните сметки на Масуд. И на часовете, Оставащи, докато Масуд залее улиците с кръв.

ВАНЗЕЕ, БЕРЛИН

Една от множеството неизменни загадки в операцията бе как така обезопасеното седалище на екипа в Берлин се намираше точно във Ванзее. Шефът на интендантството твърдеше, че това било просто съвпадение, че избрал имота поради неговата достъпност и функционалност. Чак по-късно, когато официалната версия на историята щеше да бъде записана черно на бяло, той щеше да признае, че решението му било повлияно лично от Ари Шамрон. Шамрон искал да припомни на Габриел и на екипа какво се е случило във Ванзее през януари 1942 г., когато петнайсет висши нацисти се събрали на обяд във вила край езерото да изяснят бюрократичните подробности при унищожаването на хора. И може би, както всички се съгласиха, той бе искал да напомни на екипа за потенциалната цена на провала им.

Самото седалище се намираше на около километър южно от мястото, където се бе провела конференцията във Ванзее, край уличка в гъста гора, кръстена подходящо „Линденщрасе“ 1. Къщата бе оградена с две високи стени, едната от изронени тухли, а другата - от избуял жив плет. Празните стаи миришеха на влага, прах и едва доловимо на бренди. Тлъст петнист шаран дремеше под ледената покривка на рибарника.