Даниъл Силва - Падналият ангел

- Колко голямо?

- Колкото кулите близнаци - обясни Навот. - Доста-тъчно голямо, за да подпали война. И въз основа на онова, което виждаме в Южен Ливан, изглежда, че„Хизбула“ се подготвя за война. Разполагат калените си бойци близо до нашата граница. Ракетите им също са задействани.

- Знаем ли нещо повече за потенциалните мишени?

- Всички приказки все още сочат към Европа - ето защо моментът, избран за смъртта на Давид Жирар, е толкова интересен. Дина изпитва странното чувство, че може да има някаква връзка.

- Аз се изнервям, когато Дина изпитва странни чувства.

- Аз също.

- Доколко сте сигурни, че човекът, поставил онази бомба, е бил Али Монтазери?

- Сто процента.

- Предполагам, че вероятно трябва да споделим това с новите си швейцарски приятели.

- Би било почтено - съгласи се Навот. - Но засега предпочитам да заема една страница от иранския наръчник.

- От кой?

- Khod’eh.

- Да надхитриш врага си, мамейки го за истинската си позиция.

- Правилно.

- Какво имаш предвид?

- Първо измамваме иранците, карайки ги да си мислят, че им се е разминало с атаката в Сен Мориц. После вземаме материалите, които ни дадоха швейцарците, носим ги на булевард, Дар Саул“ и ги оставяме в ръцете на Дина.

- Трябва да направим още нещо - подсети го Габриел.

- Какво?

- Намери някой да сглоби гръцката ваза.

- Ти не можеш ли?

- Няма място за сравнение с моята работа.

Навот сведе поглед към подноса със сандвичи.

- Сигурен ли си, че не си гладен? Наистина са много хубави.

- Давай, Узи.

- Може би трябва да си ги увием за из път. Храната в „Ел Ал“ не е каквато беше.

Те хванаха полета в 12,45 от цюрихското летище Кло-тен и в пет и половина вече кацаха на „Бен Гурион“. Бронираната лимузина „Пежо“ на Навот чакаше на пистата, заобиколена от два пъти повече от обичайния брой телохранители. Облегната върху капака, кръстосала глезени, обута в джинси и скръстила ръце, чакаше Киара. Тя прегърна Габриел мълчаливо и продължително, а просълзеното й лице се зарови в шията му. После го целуна по устните и докосна .нежно превръзките по бузите му.

- Изглеждаш ужасно.

- Всъщност се чувствам много по-зле.

- Бих те посъветвала да се прибереш у дома и да поспиш няколко часа, но се боя, че няма време за това.

- Какво не е наред?

Тя подаде на Навот листче хартия. Той го прочете на светлината от фаровете на лимузината.

- Военният командир на "Хизбула“ нарежда на войските си да се подготвят за масирана израелска ответна атака през следващите две седмици. - Навот смачка съобщението на топка. - Значи е истина. Те ще ни ударят, Габриел. Много мощно. И много скоро.

Оказа се, че офицерът от швейцарските служби за сигурност, разпитвал Габриел, удържа на думата си, че и нещо повече. Ели Лавон оприличи съкровищницата с разузнавателна информация с откриването на крепост от непозната дотогава цивилизация. Още по-забележително е, заяви той, че е доставена от служба, която винаги е била настроена доста враждебно към израелските интереси, дори към самото съществуване на държавата.

- Може би все пак не сме сами - сподели той с екипа по време на вечерята. - Щом швейцарците ни отварят вратите си в час на нужда, значи, всичко е възможно.

Изглежда, че Давид Жирар, или Дауд Гандур, бе засечен от вътрешния радар на DAP скоро след като бе получил яркочервения си швейцарски паспорт, позволяващ му да влиза и да излиза от страните в Близкия изток, когато поиска. В материалите беше включена и ориги-налната бележка от шефа на „Оникс“ - високотехнологичната служба за електронно подслушване в Швейцария, която повдигаше тревожни въпроси, свързани с телефонния и имейл трафика от галерия „Наксос“, да не говорим за финансовите й трансакции. DAP бяха достатъчно любезни да включат и приложения доклад, заедно с цялата следваща информация от „Оникс“. Добавени към разузнавателната информация, която екипът вече притежаваше, материалите осигуряваха неопровержимо доказателство, че галерия „Наксос“ е била нещо повече от фасада за събиране на средства за „Хизбула“. Изясняваше се обаче и връзката между галерията и Карло Маркезе. Екипът успя да проследи не по-малко от петдесет трансфера, изпратени от Давид Жирар чрез Ливанската византийска банка до сметки, контролирани от Карло във Ватиканската банка. Тук беше кордата, която търсеше Габриел — въжето, свързващо Карло с терористите от „Хизбула“. Швейцарците през цялото време бяха разполагали с доказателството. Просто не притежаваха ключа, за да разбият кода.