Даниъл Силва - Падналият ангел

Качиха се до главното фоайе на сградата. Отвън на алеята чакаше мерцедес седан, а ауспухът му пушеше леко. Бител стисна сърдечно ръката на Габриел, сякаш цяла нощ бяха гледали стари филми заедно. После Габриел се обърна и се вмъкна на задната седалка. Срещу него, с мобилен телефон, притиснат до ухото му, седеше Узи Навот. Погледна превръзките по лицето на Габриел и се намръщи.

- Изглежда, някой те е подредил добре.

- Струваше си.

- Какво взе?

- Куфарче, пълно с помощ от новите ми най-добри приятели в DAP.

- Добре - похвали го Навот. - Защото в този момент се нуждаем от всякаква помощ.

БЕРН, ШВЕЙЦАРИЯ

Габриел и Навот предположиха, че швейцарците са поставили предаватели в двете куфарчета, и не си казаха нищо повече, докато не се почувстваха в безопасност в израелското посолство. То се помещаваше в мрачна стара къща в дипломатическия квартал, на тясна уличка, затворена за обичайния цивилен трафик. Очаквайки пристигането им, персоналът беше заредил стаята за сигурни комуникации с хапки сандвичи и швейцарски шоколади. Навот изруга тихо под носа си, докато отпускаше едрата си снага на един стол.

- Когато Шамрон ръководеше Службата, местните шефове на централи винаги гледаха да набавят по няколко пакета турски цигари. Но когато пристигна аз, те вадят плата с храна. Понякога оставам с ясното впечатление, че ме охранват за заколение.

- Ти си най-популярният шеф след Шамрон, Узи. Войските те обожават. И по-важното, уважават те. Също и министър-председателят.

- Но всичко това може да се промени само за миг, ако не се оправя с Иран - отбеляза Навот. - Благодарение на теб успяхме да ги позабавим за известно време, но саботажите и убийствата няма да вършат работа вечно. В един момент в близко бъдеще иранците ще прекосят някоя червена линия, отвъд която ще бъде невъзможно да спрем превръщането им в ядрена сила. Аз трябва да кажа на премиера кога ще се случи това. И ако сгреша с повече от няколко дни, няма да имаме друг избор, освен да живеем под заплахата от иранска бомба. - Погледна сериозно към Габриел. - Харесва ли ти такова нещо да ти виси над главата?

- Не. Ето защо посъветвах Шамрон да те издигне за шеф вместо мен.

- Някакъв шанс да размислиш?

- Боя се, че ще ги разочаровам след теб, Узи.

- Оценявам вота на доверие. - Навот блъсна подноса с храм към Габриел. - Хапни нещо. Сигурно си умрял от глад след всичко, през което премина.

- Всъщност те се грижеха добре за мен.

- С какво те хранеха?

Габриел му разказа.

- Добро ли беше?

- Раклетът беше вкусен.

- Винаги съм харесвал раклет.

- Това са картофи, задушени в топено сирене. Защо да не го харесваш?

Навот взе от подноса сандвич с яйце и кресон и го пъхна в устата си.

- Съжалявам, че се наложи да те оставя в Сен Мориц, но прецених, че ще е по-лесно да измъкна един агент от швейцарския арест, отколкото деветима. Слава богу, че получихме малко помощ.

- От кого?

- От твоите приятели във Ватикана.

- Донати?

- По-нависоко.

- Моля те, не ми казвай, че си замесил в това и Негово Светейшество.

- Боя се, че той сам се замеси - обясни Навот.

- Как?

- Накара Алоис Мецлер от швейцарската гвардия да проведе няколко дискретни разговора с Берн. След като Мецлер се намеси, беше само въпрос на време да те освободят. Службата само наблюдаваше развитието на нещата.

- Трябваше да платя такса, за да се измъкна.

- Колко голяма?

Габриел му разказа за разпита.

- А онова, което им каза, вярно ли беше?

- Много малка част.

- Добро момче. - Още един сандвич изчезна в устата на Навот.

- Предполагам, че не сте успели да идентифицирате двамата, които пристигнаха в галерията преди мен.

- Разбира се, че го направихме - отговори Навот, отърсвайки трохите от пръстите си. - Момичето е новобранец, но гаджето й ни е познато добре. Казва се Али Монтазери.

- Иранец?

Навот кимна.

- Али е горд випускник на „Кудс“. Сега работи във ВЕВАК като наемен убиец. Отговорен е за смъртта на десетки ирански дисиденти в Европа и Близкия изток. Всъщност той се опита да ме убие веднъж, когато работех в Париж.

- Че защо иранците ще пращат един от най-добрите си убийци в Швейцария да очисти агент на„Хизбула“?

- Добър въпрос. - Навот замълча за миг. - Докато ти си хапваше телешко и раклет в швейцарската си килия, Службата бе затрупана с нова вълна от разузнавателна информация, подсказваща, че „Хизбула“ се кани да ни удари. Говорим за нещо голямо, Габриел.