Даниъл Силва - Падналият ангел

- Имаме една теория — започна той, когато Габриел седна.

- Нямам търпение да я чуя.

Лицето на Циглер остана спокойно като бездънно швейцарско езеро.

- Изглежда, че преди да дойдете в Сен Мориц, вие сте спрели за кратко във Франция, където сте откраднали картина на Сезан и гръцка хидрия на две хиляди години. После сте транспортирали вазата на парчета през границата и сте се опитали да я продадете на Давид Жирар от галерия „Наксос“. Онова, което Жирар не е разбрал обаче, е, че вие не сте имали никакво намерение да му доставите вазата, тъй като истинската цел на вашата малка хитра война е била да го убиете.

- И защо ще искам да убивам един швейцарски търговец на антики?

- Защото, както вече знаете, този търговец на антики не е бил швейцарец. Е - допълни Циглер с ксенофобска гримаса, - не истински швейцарец. Роден е в Южен Ливан. И от онова, което научихме, той очевидно все още е въртял доста бизнес там. Поради което израелското разузнаване е искало смъртта му.

- Ако искахме смъртта му, щяхме да направим това по начин, при който нямаше да загинат двама невинни.

- Колко благородно от ваша страна, хер Алон.

- Изглежда, забравяте една дребна подробност - подхвърли отегчено Г абриел.

- Каква?

- Бомбата за малко не уби и мен.

- Да - отговори сухо Циглер. - Може би легендарният Габриел Алон е изгубил формата си.

Габриел бе върнат в килията си и нахранен с прилично швейцарско ястие от картофи с топено сирене, наречено раклет, и телешко, панирано в галета. След това изгледа вечерните новини на немски по SF1. Минаха петнайсет минути, преди да стигнат до репортажа за взрива в Сен Мориц. Беше специално изследване за това как цялата тази история повлияла неблагоприятно върху ваканционните резервации. В историята не се споменаваше за връзките на Давид Жирар с „Хизбула“. Не се говореше и за никакви арести по случая, което Габриел възприе като окуражаващ знак.

След вечеря един лекар прегледа мълчаливо раните му и смени превръзките. После го върнаха в стаята за разпити за вечерната сесия. Този път Циглер го нямаше там. На неговото място седеше слаб офицер, блед като човек, който няма време за занимания на открито. Представи се като Кристоф Бител от отдела за антитероризъм на DAP, което означаваше, че е повече шпионин, отколкйто полицай. Още един окуражаващ знак. Полицаите извършваха арести. Шпионите сключваха сделки.

- Преди да започнем - каза спокойно той, - трябва да знаете, че Циглер, Федералното министерство на правосъдието и полицията възнамеряват да ви повдигнат официални обвинения утре сутринта. Разполагат с повече от достатъчно доказателства, за да осигурят престоя ви в швейцарски затвор до края на живота ви. Трябва също така да знаете, че тук, в Берн, има много хора, които с удоволствие биха се възползвали от честта да ви съпроводят до килията ви.

- Нямам нищо общо с поставянето на бомбата.

- Знам.

Бител взе дистанционното и го насочи към видеомонитор в ъгъла на стаята. Няколко секунди по-късно на екрана се появиха две фигури - високият френскоговорещ мъж и момичето с лице на Ел Греко. Габриел видя отново как мъжът шепне интимно в ухото й.

- Тези са истинските бомбаджии - поясни Бител и натисна копчето за пауза. - Момичето е скрило устройството в тоалетната на галерията, докато колегата й е отвличал вниманието на Жирар.

- Кои са те?

- Надявахме се вие да ни кажете.

- Не съм ги виждал никога преди онази вечер.

Бител поизгледа със съмнение Габриел, преди да изключи монитора.

- Вие сте късметлия, Алон. Изглежда, имате доста приятели по високите етажи. Един от тях се намеси във ваша полза.

- Това ли е всичко? Свободен ли съм?

- Още не. Нарушили сте множество закони, закони, забраняващи чуждестранната шпионска дейност - закони, които ние приемаме много сериозно. Ние сме гостоприемна страна - допълни той, сякаш споделяха строго секретна информация, - но настояваме нашите посетители да бъдат така любезни да се подписват в книгата за гости на влизане, за предпочитане с истинските си имена.

- А какво щяхте да направите, ако бяхме помолили за помощта ви?

- Щяхме да ви отпратим и да се справим сами - отговори Бител. - Ние сме швейцарци. Не обичаме външни хора да се месят в работите ни.

- Ние също. Но за нещастие, ни се налага да търпим това ежедневно.

- Боя се, че това означава да си израелец - кимна философски Бител. - Историята ви е раздала отвратителна ръка, но това не означава, че имате право да третирате тази страна като някакъв разузнавателен курорт.