Даниъл Силва - Падналият ангел

- Посещенията ми във вашата страна никога не са били много приятни.

- Но винаги са били продуктивни. И само това има значение. Вие сте усърден, Алон. Възхищаваме се от това.

- И какво искате от мен?

- Искаме да закриете швейцарските си сметки.

- Какво означава това?

- Аз задавам въпроси за миналите ви операции, а вие отговаряте. Искрено, за разнообразие - натърти той.

- Това би отнело доста време.

- Аз нямам друга работа. Вие също, Алон.

- А ако откажа?

- Ще бъдете обвинен официално в шпионаж, тероризъм и убийство. И ще прекарате трудно заслуженото си пенсиониране тук, в Швейцария.

Габриел мигновено обмисли предложението.

- Боя се, че това не е достатъчно.

- Какво не е достатъчно?

- Сделката. Искам по-добра сделка.

- Не сте в положение да предявявате искания, Алон.

- Никога няма да ме изправите на процес, Бител. Знам твърде много за греховете на вашите банкери и индустриалци. Това би било едно публично бедствие за Швейцария, точно като скандала със сметките от холокоста. - Замълча за момент. - Спомняте си го, нали? Гръмна по всички вестници.

Този път Бител се замисли.

- Добре, Алон. Какво искате?

- Мисля, че е време да отворим нова глава в израелско-швейцарските отношения.

- И как можем да го направим?

- Вие очевидно сте наблюдавали Давид Жирар от известно време - каза Габриел. - Искам копия от вашите файлове, включително от подслушването на телефона и имейлите му.

- Дума да не става.

- Това е един прекрасен нов свят, Бител.

- Ще се нуждая от одобрението на шефовете си.

- Мога да почакам - отговори Габриел. - Както сам казахте, аз нямам друга работа.

Бител стана и излезе от стаята за разпити. Върна се след две минути. Швейцарците наистина бяха експедитивни.

- Мисля, че ще е по-лесно, ако направим това в обратен хронологически ред - заяви Бител и отвори тетрадката си. - Преди няколко месеца жител на Цюрих е бил обезглавен в хотелска стая в Дубай. Чудехме се дали можете да ни кажете защо.

Преди много години швейцарски дисидент на име Емил Якоби бе дал на Габриел разумен съвет. „Когато си имаш работа с Швейцария - обясни му той, - най-добре е да имаш едно наум. Швейцария не е истинска държава. Това е бизнес и се управлява като бизнес.“

Поради това Габриел не се изненада, че Бител провеждаше разпита със студената официалност на финансова трансакция. Маниерите му бяха като на частен банкер - учтиви, но дистанцирани, щателни, но дискретни. Той влагаше необходимото усърдие, но без ненужна злонамереност. Габриел остана със смътното впечатление, че офицерът от сигурността не иска в писмен вид нищо, което би му създало проблеми по-късно, че просто проверява сейфовете и преглежда счетоводната книга. Но това бе типично за един швейцарски банкер. Банкерът искаше парите на клиента, но не се притесняваше откъде идват те.

Двамата мъже се разходиха назад във времето, докато стигнат до аферата Август Ролф, първата намеса на Габриел в жалкото поведение на швейцарските банки през Втората световна война. Той внимаваше да не каже нещо уличаващо и още повече - да не предаде източниците на Службата или нейните разузнавателни методи. Когато Бител го притискаше да разкрие нещо повече, той отвръщаше спокойно на натиска. А когато го заплашваше, той пускаше в ход своите заплахи. Не се извиняваше за действията си и не търсеше опрощение. Изповедта му не съдържаше вина или покаяние. Това беше бизнес трансакция, нищо повече.

- Пропуснах ли нещо? - попита Бител.

- Не очаквате от мен наистина да отговоря на това, нали?

Бител затвори тетрадката и извика надзирателя да заведе Габриел в килията му. Чакаше го прилична швейцарска закуска, комплект тоалетни принадлежности и чисти дрехи. Той хапна, докато гледаше сутрешните новини. Отново не се споменаваше нищо за задържането му. Всъщност единствената новина от Сен Мориц съобщаваше за важно ски състезание от Световната купа.

След закуска той бе ескортиран до душовете и му съобщиха, че разполага с един час да се изкъпе и да се облече. Когато се върна в килията си, Бител го чакаше там. Носеше две алуминиеви куфарчета швейцарско производство. В едното бяха материалите, за които Габриел го помоли. В другото бяха фрагментите от счупената хидрия.

- Ако предпочиташ така - предложи Бител, - можем да кажем на френската полиция, че сме го намерили в шкафче на летището.

- Благодаря - кимна Габриел, - но аз ще се погрижа за него.

- По-добре го направи по-бързичко - посъветва го Бител. - Да вървим. Превозът ти е тук.