Даниъл Силва - Падналият ангел

Накрая Жирар промърмори няколко думи на френски в слушалката и я остави на мястото й. За момент огледа мълчаливо посетителя със спокойните си кафяви очи, после, без да става, поиска визитката му. Габриел изпълни желанието му, без да каже и дума.

- На картичката ви няма нито адрес, нито телефонен номер - отбеляза Жирар на немски.

- Аз съм нещо като минималист.

- Защо не съм чувал за вас?

- Опитвам се да не вдигам шум - отговори Габриел със смирена усмивка. - Това затруднява работата ми.

- И каква точно е тя?

- Откривам разни неща. Изгубени кучета, изгубени монети зад възглавничките на дивана, скрити скъпоценни камъни по мазета и тавани.

- Вие сте търговец?

- Не като вас, разбира се - отговори възможно най-скромно Габриел.

- Кой ви изпрати?

- Един приятел от Рим.

- Приятелят има ли си име?

- Приятелят е като мен - каза Габриел. - Обича тихите води.

- И той ли открива разни неща?

- Може и така да се каже.

Жирар му върна визитката и само с поглед посочи, че иска да види съдържанието на куфарчето на хер Дрекслер.

- Може би имате някое по-уединено място - предложи Габриел, поглеждайки за кратко към голямата витрина на галерията с изглед към многолюдния площад.

- Има ли проблем?

- Не, никакъв - отговори Габриел с най-уверения си тон. - Само че Сен Мориц не е такъв, какъвто беше.

Жирар огледа посетителя, преди да се изправи и да отиде до вратата, защитена с код. От другата страна имаше склад с климатик, пълен с инвентар, очакващ да намери пътя си до главната изложбена зала в галерията, но това вероятно нямаше да стане никога. Габриел обиколи набързо, преди да въведе комбинацията на куфарчето. После разгъна сукното върху фрагмента от хидрията с жест на магьосник и го постави внимателно върху работ-ната маса, за да може Жирар да види ясно образа.

- Не търгувам с фрагменти - поясни той.

- Аз също.

Габриел му подаде купчината снимки. На последната хидрията се виждаше сглобена.

- Тук-там липсват няколко мънички фрагмента от повърхността - обясни Габриел, - но това може да се поправи от добър реставратор. Имам човек, който може да свърши работата, ако сте заинтересован.

- Предпочитам да използвам своя реставратор - възрази Жирар.

- Предполагам, че така ще стане.

Жирар надяна чифт гумени ръкавици и огледа керамичния фрагмент с професионална лупа.

- Прилича на работа от майстор Амикос. Вероятно около 420 година преди Христа.

- Съгласен съм.

- Къде го намерихте?

- Тук-там - отговори Габриел. - Повечето парчета са от стари семейни колекции в Германия и тук, в Швейцария. Трябваха ми пет години да проследя всичките.

- Наистина ли?

Жирар му върна фрагмента и без да каже и дума повече, отиде до компютъра. След като натисна няколко клавиша, от цветния принтер изскочи лист хартия. Това бе сигнал за тревога, издаден от Швейцарската асоциация на търговците на художествени творби и антики. Предметът беше червенофигурна атическа хидрия от майстор Амикосг, открадната преди две седмици от частен дом в Южна Франция. Жирар постави предупреждението до снимките на масата и погледна към хер Дрекслер, очаквайки обяснение.

- Както знаете - започна Габриел, рецитирайки думите, които му бе написал Ели Лавон, - майстор Амикос е бил плодовит художник, създал множество шаблонни фигури, които се появяват многократно в творбите му. Моята хидрия просто е копие на съда, откраднат във Франция.

- Значи е съвпадение?

- Напълно.

Жирар се позасмя сухо.

- Боя се, че вашият приятел в Рим ви е заблудил, защото тази галерия не търгува с крадени антики. Това е нарушение на етичния кодекс на нашата асоциация, да не споменаваме швейцарските закони.

- Всъщност швейцарските закони ви позволяват да придобиете експонат, ако повярвате добросъвестно, че не е краден. А аз ви давам моите уверения, хер Жирар, че тази хидрия е резултат на пет години работа от моя страна.

- Простете ми, че не съм склонен да приема думата на човек, който няма нито адрес, нито телефонен номер.

Това бе впечатляващо представление, но губеше от факта, че очите на Давид Жирар сега бяха фиксирани в керамичния фрагмент. Габриел бе прекарал достатъчно време покрай търговци на художествени произведения, за да види, че неговата мишена вече изчислява предложението си. Нуждае се само, помисли си той, от едно леко смушкване.

- Право да ви кажа, хер Жирар - продължи Габриел, - няма да скрия от вас, че и други са заинтересовани да се сдобият с хидрията. Но аз дойдох в Сен Мориц, защото ми казаха, че вие имате способността да задвижите подобна стока само с едно телефонно обаждане.