Даниъл Силва - Падналият ангел

Габриел отиде до прозореца и надзърна надолу към перфектния като пощенска картичка швейцарски площад. От едната страна лимузина паркираше бавно, като луксозен лайнер, пред входа на един от най-скъпите хотели в курорта. От другата три жени, натруфени с кожи, позираха на фотограф пред конска каляска. След момент каляската потегли с тихо тракане на заглушените от снега копита, разкривайки скромния вход на галерия „Наксос“. През голямата предна витрина Габриел видя Давид Жи-рар, който разговаряше с клиент за един от най-добрите експонати в галерията - римска статуя от първи век, останала без крайници, на полегнал юноша. Звукът от разговора, който се провеждаше на немски, се чуваше тихо от колоните в лаптопа на Михаил.

- Къде е скрит предавателят?

- На бюрото му.

- Как успя да го направиш?

- По време на единственото си посещение в галерията оставих там много скъпа златна писалка. Мосю Жирар бе достатъчно добър да я задържи, докато намеря възможност да намина отново. Единственият проблем е, че се намира точно до телефона. Всеки път, когато някой звъни в галерията, тук се чува като пожарна аларма.

- Как е бизнесът?

- Крета. Обикновено се вижда с един-двама клиенти сутринта и с още няколко през късния следобед, когато ски пистите започват да затварят. До пет часа мястото се превръща в мъртвило.

- Някакви служители?

- Съпругата обикновено прекарва по няколко часа в галерията, след като остави Хензел и Гретел в детската градина. Те живеят на няколко километра от Сен Мориц, в едно градче на име Замедан. Приятно местенце. Имам чувството, че Дауд е единственият член на „Хизбула“, който живее там.

- Името му е Давид - натърти Габриел. - И за момента не можем да докажем, че е член на нищо друго, освен на Швейцарската асоциация на търговците на художествени творби и антики.

- Докато не види това красиво гръцко гърне.

- Може и да не захапе.

- Ще захапе - увери го Михаил. - После ще го изпържим до хрупкаво и ще го обърнем от другата страна, точно както ти го нарисува върху черната дъска на булевард „Цар Саул“.

- Понякога операциите не минават по план,

- На мен го кажи. - Михаил огледа Габриел за момент. - Може би не е добра идея точно сега да се заиграваш с някого от „Хизбула“.

- Аз самият едва се познавам в тази премяна.

- Популярното ти лице не е единствената причина, поради която трябва да се замислиш дали да влизаш в галерията.

Габриел се обърна и погледна Михаил право в очите.

- Не мислиш, че ме бива за това? Това ли искаш да кажеш?

- Не е минало много време, откакто Надия ал Бакари умря в ръцете ти в Руб ел Хали. Може би трябва да позволиш на някого другиго да отиде там и да пусне примамката.

- На кого например?

- На мен.

- Ти едва вървиш.

- Ще глътна малко аспирин.

- Колко разбираш от червенофигурни атически вази?

- Абсолютно нищо.

- Това може да се окаже проблем.

Михаил замълча.

- Приключихме ли? - попита Габриел.

- Приключихме.

Габриел отвори алуминиевото куфарче, което донесе със себе си в хотела. Вътре имаше един фрагмент от хидрията, грижливо увит в сукно, заедно с няколко снимки осем на десет на останалите парчета от съда. Той щракна малък ключ вътре и активира системите за аудио- и ви-деопредаване. После затвори куфарчето и погледна към Михаил.

- Хващаш ли сигнала?

-Да-

Габриел отиде до огледалото и огледа непознатото лице, отразено в стъклото. Доволен от вида си, той излезе от стаята, без да каже нищо повече, и тръгна надолу по стълбите към празното фоайе на „Йегерхоф“. Докато излезе на улицата, вече не беше мълчаливият лекар, дошъл да лекува ранения руснак; той беше Антон Дрекслер от „Антикварни услуги“, Хамбург, Германия. Десет минути по-късно, след внимателна проверка за следене, той се изправи пред входа на галерия „Наксос“. Зад витрината лежеше осакатеното римско момче. То много приличаше на жертва от самоделна бомба. Хер Дрекслер огледа статуята за момент с проницателен поглед на професионалист. После, след като натисна звънеца и обяви намеренията си, той бе пуснат да влезе без по-нататъшно забавяне.

СЕН МОРИЦ, ШВЕЙЦАРИЯ

Изложбената зала беше блестящо осветена и подредена артистично, за да се избегне впечатлението за претру-паност - тук сбирка от гръцки кратери и амфори, там няколко египетски бронзови котки, тук колекция от мраморни тела без крайници и глави без тела, с цена, която се уточняваше при поискване. В задния ъгъл на галерията се виждаше лакирана китайска маса, където Давид Жирар, или Дауд Гандур, седеше и чакаше да го приеме. Беше облечен в тъмно сако, пуловер с цип и елегантен панталон, сякаш ушит от кадифе. Лъскава черна телефонна слушалка бе пъхната между рамото и ухото му и той драскаше нещо неразбираемо върху лист хартия, използвайки скъпата златна писалка на Михаил. Габриел можеше да си представи гадния звук, който се чуваше в таванската стаичка на хотел „Йегерхоф“.