Даниъл Силва - Падналият ангел

- Погледнете докладите от наблюдението - настоя Яков на вечеря в обезопасения апартамент на екипа край Булонския лес. - Очевидно е, че Морис е прибрал нашия милион евро и няма никакво намерение да ни достави стоката.

Габриел обаче не се тревожеше. В миналото Дюран се беше проявил като човек с известни принципи.

— Той също така е роден крадец - поясни Габриел. - А няма нищо, което да доставя по-голямо удоволствие на един крадец от това да открадне от много богатите.

Вярата му бе възнаградена на следващата сутрин, когато Подразделение 8200 подслуша как Дюран си ангажира място в първа класа в обедния експрес до Марсилия. Яков и Одед пътуваха с него и в пет часа следобед наблюдаваха как тяхната мишена отива на тайна среща с местен рибар в Старото пристанище. По-късно щяха да идентифицират „рибаря“ като Паскал Рамо, лидер на една от многото марсилски престъпни организации.

Именно в този момент операцията сякаш набра инерция за първи път, защото двайсет и четири часа след посещението на Дюран бандитите на Рамо вече проучваха разкошната вила на белгиеца. Габриел знаеше това, тъй като двама от неговия екип, Йоси и Римона, бяха наели една вила на хълмовете над имота и наблюдаваха постоянно с помощта на дългофокусни обективи и видео-устройства. Никога вече не видяха хората на Рамо. Но две нощи по-късно, когато над целия Лазурен бряг се изви силна буря, те бяха събудени от воя на сирени по крайбрежния път. През следващите няколко часа наблюдаваха как сините лампи присветват безнадеждно в алеята пред крайбрежната вила на белгиеца. Полицейският скенер им казваше всичко, което искаха да знаят. Един Сезан, една гръцка ваза, никакви арести. C’est la vie 2.

Историята излезе във всички вестници, точно както се надяваха. Сезан беше главната атракция; гръцката ваза, прекрасна хидрия от майстор Амикос - просто нещо второстепенно. Обезумелият белгийски собственик предложи солидна награда за информация, която би допринесла за откриване на притежанията му, а застрахователите му, великите „Лойдс“ от Лондон, дискретно дадоха да се разбере, че биха обмислили плащането на откуп. Френските полицаи почукаха на няколко врати и разпитаха неколцина от обичайните заподозрени, но след седмица решиха, че имат по-важни неща за вършене, отколкото да търсят парче платно и някакви много стари грънци. Освен това, и преди си бяха имали работа с тази банда. Хората бяха професионалисти, не авантюристи, и когато откраднеха нещо, то никога не се появяваше на бял свят.

Кражбата предизвика обичайния трепет на опасения в парижките художествени галерии, но в света на Морис Дюран тя бе само камъче, хвърлено в иначе спокойната вода. Те го чуха да обсъжда случая с любимата си сервитьорка в ресторантчето, но иначе животът си вървеше със същия монотонен ритъм. Той отваряше магазинчето си в десет. Обядваше в един. А точно в пет часа се отдаваше на удоволствия с мадам Бросар и после пиеше червеното си вино, за да дари наслада на невинното си сърчице.

Накрая, една седмица след кражбата, той звънна на Габриел на предварително уговорен номер, за да го информира, че исканите предмети - джобен швейцарски барометър от началото на двадесети век и телескоп от месинг и дърво от „Мерц“ в Мюнхен - са пристигнали непокътнати. По молба на Габриел още същата вечер Дюран достави предметите в един апартамент с изглед към Пон Мари и си тръгна възможно най-бързо. Картината, пейзаж от любимата на Сезан планина Сен Виктоар, беше свалена вещо от подрамника си и поставена в картонен цилиндър. Хидрията беше прибрана в найлонова спортна чанта „Адидас“. Ели Лавон я извади и я постави внимателно върху кухненската маса. После поседя няколко минути до Габриел - и двамата втренчени в образите на гръцките девици, прислужващи на голите атлети.

- Някой трябва да го направи - обади се най-накрая Лавон, - но няма да съм аз.

- Аз съм реставратор - каза Габриел. - Не бих могъл.

- А аз съм археологопита да се защити Ели.- Освен това, никога не съм обичал грубостите.

- Аз никога не съм убивал ваза.

- Не се безпокой. - Лавон махна с ръка. - За разлика от предишната ти работа, тази ще е само временна.

Габриел въздъхна тежко, върна хидрията в спортната чанта и я бутна нежно към ръба на масата. Звукът при удара бе като от счупване на кости. Ели отвори бавно ципа и надзърна скръбно вътре.

- Убиец - прошепна тихо той.

- Някой трябваше да го направи.

Сезан обаче не получи подобно грубо отношение. Напротив, през последните часове от престоя на екипа в Париж Габриел се погрижи нежно за раните му, сякаш картината беше пациент в интензивно отделение. Целта му беше да запази изображението така, че един ден картината да бъде върната на собственика й в същото състояние, в което е била намерена. Никой обикновен крадец на художествени творби не би предприел такава стъпка, но всеотдайността на Габриел към оперативната правдо-подобност стигна дотам. Преди всичко той беше реставратор и грижите за Сезан му помогнаха да превъзмогне вината си заради счупването на вазата.