Даниъл Силва - Падналият ангел

- Например?

- Копие от твърдия диск на компютъра в офиса й, заедно с телефонните й разпечатки и цялата документация, която е събрала, докато е правила прегледа на ватиканската колекция.

Донати кимна.

- Междувременно - каза той - може би е разумно да огледаме апартамента на Клаудия, преди Витале да получи разрешение от италианските власти и да го направи сам.

- Как предлагаш да се промъкна през входната врата?

Луиджи подаде на Габриел връзка ключове.

- Откъде ги взе?

- Правило номер едно във Ватикана - усмихна се Донати. - Не задавай твърде много въпроси.

ПИАЦА ДИ СПАНЯ, РИМ

Докато пресслужбата на Ватикана потвърди, че доктор Клаудия Андреати, уважаваният куратор в отдела за антики, се е самоубила в базиликата „Св. Петър“, слуховете за кончината й проникнаха навсякъде в малкото клю-карско селце, известно като Светия престол. Работата в реставрационната лаборатория престана, тъй като персоналът се събра край работните маси да се чуди как така са пропуснали признаците за емоционално разстройство у доктор Андреати, как е възможно да работиш с някого толкова години и да знаеш толкова малко за личния му живот. Габриел промърмори няколко подходящи думи на съчувствие, но през повечето време си остана в своя уединен ъгъл в лабораторията. Остана там заедно с Караваджо до късно следобед, когато се върна в апартамента на Пиаца ди Спаня в ледения дъжд. Откри Киара, облегнала се на кухненския плот. Тъмната й коса бе прибрана на тила с кадифена панделка. Очите й не се откъсваха от телевизора, където един репортер от Би Би Си разказваше история за трагично самоубийство, застанал под компютърно генериран надпис, който гласеше

СМЪРТ В БАЗИЛИКАТА.

Когато на екрана се появи снимка на Клаудия, Киара поклати бавно глава.

- Такова красиво момиче. Някак си винаги е по-трудно да го разбереш, когато са красиви.

Извади тапата от бутилката „Санджовезе“ и наля две чаши. Габриел посегна към своята, после спря. Тъмно и гъсто, виното бе с цвета на кръв.

- Нещо не е наред ли?

- Донати ме помоли да огледам тялото.

- Че защо ще го прави?

- Искаше второ мнение.

- Не мисли, че се е самоубила?

- Не. Аз също.

Разказа на Киара за скъсаната верижка, за обувките, приземили се твърде далеч една от друга, за тайния преглед на ватиканската антична колекция. Накрая й каза за спешната среща, която е трябвало да се проведе в офиса на Донати.

- Сега разбирам проблема - кимна Киара. - Привлекателна жена, куратор, трябва да се срещне с могъщия личен секретар. Вместо това се оказва мъртва.

- Оставяйки всички привърженици на конспиративните теории по света да спекулират, че могъщият личен секретар някак си е замесен в смъртта й.

- Което обяснява защо те моли да му помогнеш да потулите нещата.

- Не бих го описал така.

- А как?

- Една частна мисия за откриване на факти, като онези, които провеждах на булевард „Цар Саул“.

На булевард „Цар Саул“ се намираше израелското външно разузнаване. То носеше дълго и умишлено подвеждащо име, нямащо почти нищо общо с истинското естество на работата му. Дори бившите агенти, като Габриел и Киара, го наричаха, само Службата и по никакъв друг начин.

- Това притежава всички предпоставки за още един ватикански скандал - предупреди го Киара. - И ако не внимаваш, твоят приятел монсеньор Луиджи Донати ще те спусне право в центъра му.

Тя изключи телевизора, без да каже нищо повече, и занесе чашите им с вино в дневната. Върху масичката за кафе бе поставен поднос с различни видове брускети.

Киара наблюдаваше напрегнато Габриел, докато той избра една, наръсена с артишок и сирене рикота, лапна я и я прокара със „Санджовезе“. Очите й, големи и баде-мовидни, бяха с цвета на карамел, поръсен със златни точици. Те променяха цвета си според настроението й. Габриел видя, че е разтревожена. Имаше право да бъде. Последната им мисия за Службата - срещу джихадистка терористична мрежа, се оказа особено жестока операция, завършила в пустинята Руб ел Хали. Киара се надяваше, че реставрирането на Караваджо ще се окаже финалният етап от продължителното и трудно възстановяване на Габриел, началото на нов живот, свободен от гравитационното притегляне на Службата. Той не трябваше да включва разследване, проведено в интерес на личния секретар на папата.

- Е?-попитатя.

- Беше вкусно - отговори Габриел.

- Не говорех за брускетите. - Киара подреди възглавничките в единия край на дивана. Когато бе ядосана, винаги подреждаше нещо. - Замисли ли се какво ще направят италианските служби за сигурност, ако открият, че работиш за Ватикана? Ще ни изгонят от страната. Отново.