Даниъл Силва - Падналият ангел

Смятам, че великите антични съкровища трябва да се излагат във велики музеи.

- Защо Клаудия?

- Защото ми се противопостави категорично - отговори Донати. - Не исках докладът да бъде потулване на истината. Исках потенциала за най-лошия сценарий, голата истина за произхода на всеки предмет, който притежаваме. Ватиканската колекция е сред най-старите и най-големите в света. И повечето експонати са с напълно недоказан произход.

- Което означава, че не знаете откъде точно са дошли.

- Или дори как са придобити. - Донати поклати бавно глава. - Може да ти е трудно да повярваш, но до 30-те години на XX век Ватиканската библиотека е нямала свястна каталожна система. Книгите са се подреждали по размер и цвят. Размер и цвят - повтори скептично той. - Боя се, че каталозите в музеите не са много по-добри.

- И ти помоли Клаудия да се заеме с преглед на колекцията, за да види дали някои експонати не са компрометирани.

- И специално наблегнах върху египетските и етруските колекции - допълни Донати. - Но трябва да призная, че разследването на Клаудия беше напълно отбранително по своя характер. Нещо като мениджър на кампания, който разследва собствения си кандидат, за да изрови някоя мръсотия, която опонентът му би могъл да открие.

- А ако откриеше проблем?

- Можехме да претеглим внимателно възможностите си - обясни Донати с адвокатска прецизност. - Продължителното обмисляне е наша специалност. Това е една от причините да сме още тук след две хиляди години.

Двамата мъже се обърнаха и погледнаха към купола. Габриел попита колко време Клаудия е работила по проекта.

- Шест месеца.

- Кой още знаеше за него?

- Само директорът на музея. И Светият отец, разбира се.

- Споделяла ли ти е за някакви открития?

- Още не. - Донати се поколеба. - Но имахме планирана среща. Тя обясни, че трябвало да ми каже нещо спешно.

- Какво беше?

- Не уточни.

- Кога трябваше да се срещнете?

- Снощи. — Свещеникът направи пауза и допълни: — В девет часа.

Габриел спря и се обърна към Донати:

- Защо толкова късно?

- Управлението на Църква с един милиард души е тежка работа. Това бе единственото ми свободно време.

- Какво стана?

- Клаудия се обади на помощника ми и помоли да отложим срещата за тази сутрин. Не обясни защо.

Донати извади цигара от елегантна златна табакера и я почука по капака, преди да я запали със златна запалка. Не за пръв път Габриел трябваше да си припомни, че високият мъж в черно всъщност е католически свещеник.

- В случай че се чудиш - продължи Донати, - не съм убил Клаудия Андреати. Нито знам защо някой би искал смъртта й. Но ако се огласи, че съм имал планирана среща с нея във вечерта на смъртта й, ще бъда поставен в затруднено положение, меко казано. Също и Светият отец.

- Поради което ти не спомена нищо за това пред Витале и Мецлер.

Донати замълча.

- Какво искаш от мен, Луиджи?

- Искам да ми помогнеш да защитя моята Църква от още един скандал. И себе си също.

- Какво предлагаш?

- Две разследвания. Едното ще бъде проведено от Витале и жандармерията. То ще бъде кратко по времетраене и ще стигне до заключението, че доктор Андреати е отнела живота си, хвърляйки се от галерията на купола.

- Рим каза; случаят е закрит.

- Амин.

- А второто разследване?

- То ще бъде проведено от теб - заяви Донати. - И резултатите от него ще бъдат представени само на един човек.

- Личния секретар на Негово Светейшество папа Павел VII.

Донати кимна.

- Дойдох в Рим да реставрирам една картина, Луиджи.

- Нямаше да бъдеш в Рим без намесата на моя работодател и на мен. А сега искаме да ни върнеш услугата.

- Каква християнска постъпка от твоя страна, монсеньор.

- На Христос никога не му се е налагало да управлява църква. А на мен ми се налага.

Габриел се усмихна, макар да не му беше до смях.

- Казал си на италианските служби за сигурност, че ти трябвам, за да почистя Караваджо. Нещо ми подсказва, че те няма да останат доволни, ако разберат, че провеждам разследване за убийство.

- Предполагам, че ще трябва да ги заблудим. Довери ми се - допълни Донати, - няма да е за пръв път.

Те спряха до парапета. Точно отдолу, в малкото дворче пред входа на Ватиканския некропол, тялото на Клаудия Андреати бе натоварено в частен микробус. Лорен-цо Витале стоеше на няколко крачки като опечален до открит гроб.

- Трябват ми няколко неща, за да започна - обясни Габриел, наблюдавайки ватиканския полицейски шеф. - И искам да ми ги осигуриш без знанието на Витале.