Даниъл Силва - Падналият ангел

Именно този звук, на плачещо дете, последва Габриел и Киара до площадката на третия етаж. Габриел отиде до вратата на апартамент ЗВ и бързо прокара пръсти по бравата, преди да пъхне ключа в ключалката. После превъртя безшумно и двамата се вмъкнаха вътре. И веднага осъзнаха, че не са сами. Обляна от светлина, ридаеща тихо, там седеше доктор Клаудия Андреати.

ТРАСТЕВЕРЕ, РИМ

Жената не беше Клаудия, разбира се, но приликата ги изуми. Сякаш Караваджо бе нарисувал портрета на жената куратор, а после, доволен от творението си, бе създал точно копие, до най-малкия детайл същия мащаб и композиция, същите черти, същата пясъчноруса коса, същите бистри сини очи. Сега копието огледа мълчаливо Габриел и Киара миг преди да изтрие една сълза от буза* та си.

- Какво правите тук? - попита тя.

- Аз съм колега на Клаудия от музея - отговори неясно Габриел. Внезапно осъзна, че се взира твърде съсредоточено в лицето на жената. Рано тази сутрин, на излизане от базиликата, Луиджи Донати спомена нещо за сестра, живееща в Лондон, но пропусна да каже, че са еднояйчни близначки.

- Работили сте с Клаудия в отдела за антики? - попита тя.

- Не - отговори Габриел. - Помолиха ме да прибера някои папки, които тя е взела от архива. Ако знаех, че сте тук, никога не бих се натрапил във вашето уединение.

Жената, изглежда, прие обяснението. Габриел усети несвойствен за него пристъп на чувствр за вина. Макар да бе обучен в изящното изкуство на лъжата, той разбираемо се безпокоеше да каже една неистина пред двой-ничката на мъртвата жена. Сега двойничката се изправи на крака и тръгна бавно към него под приглушената светлина.

- Откъде ги взехте? - попита тя, кимайки към ключовете в ръката на Габриел.

- Намериха ги върху бюрото на Клаудия - излъга той, а пристъпът на чувство за вина се надигна бавно в гърдите му.

- Намерили ли са още нещо?

- Например?

- Бележка, оставена преди самоубийството?

Габриел с мъка повярва, че тя не каза моята бележка, оставена преди самоубийството.

- Боя се, че за това ще трябва да попитате ватиканската полиция - обясни той.

- Възнамерявах да го направя. - Тя пристъпи по-наб-лизо. - Аз съм Паола Андреати - представи се тя и протегна ръка. Когато Габриел се поколеба дали да я поеме, очите й се присвиха замислено. - Значи, в крайна сметка е вярно.

- Какво?

- Сестра ми ми каза, че вие сте човекът, който реставрира Караваджо, господин Алон. Трябва да призная, че съм доста изненадана да ви видя тук сега.

Габриел хвана протегнатата ръка и откри, че тя е топла и влажна.

- Простете ми - извини се тя, - но преди да пристигнете, миех съдовете. Боя се, че сестра ми е оставила голяма бъркотия.

- Какво имате предвид?

- Нищо в апартамента не си беше на мястото. - Жената се огледа. - Опитах се да въведа някакво подобие на ред.

- Кога разговаряхте с нея за последен път?

- Преди седмица. В сряда. - Отговорът дойде без колебание. - Звучеше изморена, но напълно нормална, изобщо не приличаше на някой, който се кани да...

Тя спря и погледна към Киара.

- Вашата помощничка? - попита тя.

- Има лошия късмет да е омъжена за мен.

Паола Андреати се усмихна тъжно.

- Изкушавам се да кажа, че сте щастливец, господин Алон, но съм чела достатъчно за миналото ви, за да знам, че това не е точно така.

- Не трябва да вярвате на всичко, което четете във вестниците.

- Аз и не вярвам.

За момент тя изучаващо се взря в Габриел. Очите й бяха напълно еднакви с онези, които бе видял по-рано тази сутрин, втренчени безжизнено в купола на базиликата. Сякаш го оглеждаше призрак.

- Може би трябва да започнем този разговор отново - каза най-накрая тя. - Но този път не ме лъжете, господин Алон. Току-що изгубих сестра си, най-близката си приятелка на света. И няма начин Ватиканът да изпрати човек като вас да прибере няколко забравени папки.

- Няма да ви лъжа.

- Тогава, моля ви, кажете ми защо сте тук.

- Поради същата причина, поради която и вие сте тук.

- Опитвам се да разбера защо сестра ми е умряла.

- Аз също.

Призракът изглеждаше облекчен, че вече не е сам. За момент продължи да отстоява позицията си, сякаш пазеше пътеката към тайните си. После отстъпи встрани и покани Габриел и Киара да влязат.

В дневната цареше академичен безпорядък, с полици, увиснали под тежестта на безброй книги, с ъглови масички, отрупани с оръфани папки и дебели монографии. Излъчваше атмосфера на спешност, сякаш обитателката й е работела нещо и е бързала да спази крайния срок. Паола Андреати бе права за едно; всичко в апартамента изглеждаше странно разхвърляно, сякаш всичко бе местено и после набързо бе върнато отново на мястото му. Габриел отиде до отрупаното бюро и включи лампата.