Даниъл Силва - Падналият ангел

После се наведе и огледа повърхността на бюрото под яркото осветление. В средата имаше съвършен правоъгълник, около двайсет и пет на четиридесет сантиметра, без никакъв прах. Той вдигна недопитата чаша кафе и я занесе в кухнята, където Киара и Паола Андреати стояха пред мивката, приключвайки с измиването на последните съдове. Никоя от тях не проговори, когато той остави чашата на плота и седна до мъничката маса за кафе.

- Сестра ви вярваща ли беше? - попита той.

- Беше благочестива католичка. Не съм толкова си-гурна дали наистина вярваше в Бога. - Тя вдигна поглед от работата си на мивката. - Защо питате?

- Носеше кръстче.

- То беше на майка ни. Единствената й вещ, която Клаудия поиска. За щастие това бе единственото, което пък аз не исках.

- Вие не споделяте вярата на сестра си?

- Аз съм кардиолог, господин Алон. Аз съм човек на науката, не на вярата. Също така смятам, че в името на религията е извършено повече зло, отколкото в името на всяка друга сила в човешката история. Погледнете ужас-ната съдба на вашия народ. Църквата нечестно ви е дам-госала като убийци на Бога и в продължение на две хиляди години вие страдате от последствията. Сега сте се върнали на родната си земя само за да се озовете вплетени в една безкрайна война. Дали Господ е имал наум точно това, когато е сключил договора си с Авраам?

- Може би Авраам е забравил да прочете написаното с дребен шрифт.

Киара погледна с укор към Габриел, но Паола Андреати успя да се усмихне за малко.

- Ако питате дали сестра ми не би се самоубила заради религиозните си убеждения, отговорът е „да“. Също така смяташе базиликата „Св. Петър“ за свещено място, вдъхновено от Господ. Освен това - допълни тя - аз съм лекар. Мога да позная човек със склонност към самоубийство още щом го видя. А сестра ми не беше такъв човек.

- Някакви неприятности в работата? - попита Габриел.

- Не е споменавала.

- Ами някой мъж? - попита Киара.

- Като много жени в тази страна, сестра ми не успя да намери италианец, подходящ за брак или дори за сериозна връзка. Това е една от причините, поради които аз се озовах в Лондон. Омъжих се за благоприличен англичанин. После, пет години по-късно, той ми даде благоприличен английски развод.

Тя избърса ръцете си и започна да прибира измитите съдове в шкафовете. В действията й се наблюдаваше нещо леко абсурдно, сякаш поливаше градината, докато в далечината се чуваше грохот от гръмотевица, но тези действия, изглежда, й даваха моментно успокоение.

- Близнаците са по-различни - каза тя, затваряйки шкафа. - Споделяхме всичко: утробата на майка ни, детската стая, дрехите. Може да ви се стори доста странно, господин Алон, но винаги съм смятала, че аз и сестра ми ще споделим един и същ ковчег.

Тя отиде до хладилника. Нй вратата, закрепена с магнит, се виждаше снимка на двете сестри, облегнати върху парапета на ферибот. Дори Габриел, който Притежаваше художническа преценка за човешката фигура, едва ли можеше да различи едната от другата.

- Снимаха ни на един круиз по Лаго ди Комо миналия август - обясни Паола Андреати. - Наскоро се бях разделила със съпруга си. Ние с Клаудия тръгнахме сами, само двете. Аз платих, разбира се. Служителите във Ватикана не могат да си позволят да отсядат в петзвездни хотели. Беше най-хубавата ми ваканция от години. Клаудия ми изказа съчувствие за предстоящия ми развод, но подозирам, че тайно е била облекчена. Това означаваше, че отново ще ме има само за себе си.

Отвори хладилника, въздъхна тежко и започна да изсипва съдържанието му в пластмасово кошче за боклук.

- В този момент - продължи тя - няколкостотин милиона души по света вярват, че сестра ми се е самоубила. Но никой от тях не знае, че Габриел Алон, бивш израелски разузнавач и приятел на Ватикана, сега седи до кухненската й маса.

- Бих предпочел да си остане така.

- Сигурна съм, че и хората от Ватикана също го искат. Защото вашето присъствие предполага тяхната убеденост, че в смъртта на сестра ми има нещо повече от една разстроена душа.

Габриел не отговори.

- Вярвате ли, че Клаудия се е самоубила?

- Не - отговори той. - Не вярвам, че Клаудия се е самоубила.

- Защо не вярвате?

Габриел й разказа за скъсаната верижка, за обувките и за съвършения правоъгълник върху бюрото на сестра й, където нямаше прах.

- Вие не сте първата, идвала тук тази вечер - обясни той. - Други са минали преди вас. Били са професионалисти. Взели са всичко, което може да се окаже инкриминиращо, включително и лаптопа на сестра ви.