Даниъл Силва - Падналият ангел

Както обикновено, онзи ден Шамрон бе дошъл добре подготвен. Знаеше например, че Габриел произхожда от род с поколения даровити художници, че говори свободно немски с подчертан берлински акцент и че е женен за своя колежка, студентка по изкуствознание, на име Савир. Знаеше също, че Габриел, отгледан от майка, оцеляла в нацисткия лагер на смъртта Биркенау, умее да пази тайни.

- Операцията ще бъде наречена „Божи гняв“ - каза му той онзи ден. - Не е за справедливост. Тя е чисто и просто за отмъщение - отмъщение за единайсетте невинни жертви в Мюнхен. - Габриел посъветва Шамрон да си намери някой друг. - Не искам някой друг - заяви Ари. - Искам теб.

Това бе един от многото спорове, които Шамрон щеше да спечели. Той винаги успяваше да манипулира Габриел да изпълни заповедта, винаги излизаше с някакво извинение, някаква дребна оперативна поръчка, за да може да държи талантливия си възпитаник в хватката на Службата. Шамрон желаеше Габриел да заеме полагащото му се място в директорския кабинет на булевард "Дар Саул“. Но Габриел, в един последен акт на неподчинение, отхвърли предложението, осигурявайки по този начин поста на стария си съперник Узи Навот. Известно време изглеждаше, че Навот ще действа като марионетка на Шамрон. Но сега, затегнал хватката си над Службата, Навот бе прогонил Шамрон в Юдейската пустиня, прерязвайки връзките на Стареца с разузнавателната служба, създадена от него по негов образ и подобие. Сега Шамрон живееше в нещо като вътрешно изгнание във вилата си с изглед към Галилейско море. Политиците и генералите, които някога търсеха съветите му, вече не биеха път до прага му. За да запълни свободното време, той ремонтираше стари радиоапарати и се опитваше да измисли някакъв начин да убеди Габриел, когото обичаше като свой син, да се завърне отново у дома.

- Колко често се обажда да проучи нещата за мен?

- Никога - отговори Пацнер и поклати глава изразително.

- Колко често, Шимон?

- Два пъти седмично, понякога три. Всъщност точно преди да звъннеш, бях приключил разговора си с него.

- Какво искаше?

- На булевард „Цар Саул“ ври и кипи. Убедени са, че се задава нещо. Нещо голямо.

- Има ли нещо специфично за мишената?

Пацнер дръпна за последен път от цигарата си и запрати тлеещия фас в мрака.

- Може да е посолство или консулство. Може да е синагога или обществен център. Мислят, че ще стане на юг, вероятно в Истанбул или Атина, но не отхвърлят и Рим. Едва приключихме с ремонта след последния удар. - Пацнер погледна към Габриел и допълни: - Нещо ми подсказва, че си спомняш добре тази атака.

Габриел не отговори директно.

- Ал Кайда ли е?

- След последната ти операция вероятно вече няма мрежа на Ал Кайда, способна да извърши голяма атака в Европа. И тъй като палестинците нямат интерес да ни удрят тук в момента, остава само един кандидат.

- Иранците.

- Действайки чрез любимия си довереник, разбира се. Хизбула...

Бяха стигнали до края на Пиаца ди Сиена. Широкият прашен овал грееше окъпан в лунна светлина, а шумът от трафика по „Корсо“ се чуваше като шепот. Човек можеше да повярва, че те са последните две живи души в древния град.

- Какъв е източникът? - попита Габриел.

- Източниците - възрази Пацнер. - Една разузнавателна мозайка, хора и сигнали. Изглежда, че бригадите „Ал Кудс“ от Революционната гвардия ръководят операцията. Очевидно е замесен и Пети отдел от ВЕВАК.

ВЕВАК беше абревиатура за Министерството на разузнаването и националната сигурност, страховитата иранска разузнавателна служба. Пети отдел бе сред най-важните, защото се занимаваше изключително с Израел.

- Според един от агентите ни в Южен Ливан - продължи Пацнер, - екип от агенти на „Хизбула“ е напуснал Бейрут преди около шест седмици. Мислим, че това е операция за отмъщение. Честно казано, от известно време насам очакваме нещо такова. Имат основателна причина да са ни ядосани.

През по-голямата част от изминалото десетилетие Службата водеше една недотам тайна война против иранската ядрена програма. Бяха избивани учени, в лабораториите бяха пускани унищожителни компютърни вируси, а в иранската верига за доставка на ядрени материали хитро бяха вмъквани дефектни части - включително и няколко дузини саботирани индустриални центрофуги, които разрушиха четири тайни съоръжения за обогатяване на уран. Операцията бе сред най-добрите за Габриел. И получи подходящото кодово име - „Шедьовър“.

- Моето име появявало ли се е в някоя от разузнавателните сводки?