Даниъл Силва - Падналият ангел

- Нито дума. Но това не означава, че не те подозират. Всеки, който подценява иранците, го прави на свой риск, включително и ти.

- Никога не съм ги подценявал. Но нямам намерение да се крия през остатъка от живота си.

- Никой не предлага това.

- А какво предлагаш?

- Йерусалим е прекрасно място през този сезон.

- Всъщност е отвратително. Но това не е важно. Твърде зает съм, за да напусна Рим.

- И аз така чух. Чух също, че твоят приятел монсеньорът те е помолил да огледаш самоубийството в базиликата още докато тялото не е било преместено.

- Много впечатляващо, Шимон. Как разбра, че съм бил там?

- Защото Лоренцо Витале казал на един от старите си приятели от Гуардия ди Финанца. А този приятел казал на един от своите приятели в италианските служби за сигурност. А приятелят от италианските служби за сигурност каза на мен. Каза ми също, че ако престъпиш границата, той ще те качи на първия самолет, излитащ от града.

- Кажи му, че спазвам буквално нашата уговорка.

- Заради това ли помощникът на Донати те покани на кафе днес следобед?

- Виждам, че пак следиш мобилния ми телефон.

- Какво те кара да мислиш, че изобщо съм спирал? -Пацнер повървя за малко в мълчание. - Предполагам, че жената не се е хвърлила наистина от купола на базиликата, нали?

- Не, Шимон, не е.

- Някаква представа защо е била убита?

- Имам теория, но не мога да я докажа без помощ.

- Каква помощ?

- Експертна технологична помощ - отговори Габриел. - Нуждая се от Подразделение 8200 да я разнищи.

Подразделение 8200 беше Израелската служба за радиоелектронно разузнаване, еквивалентът на Агенцията за национална сигурност в Съединените щати. Макар и формално подчинена на началник-щаба на армията, тя вършеше своите задачи за всички израелски разузнавателни агенции и служби за сигурност, включително и за Службата. Сред бившите й служители се нареждаха неколцина от най-успешните предприемачи в процъфтяващата израелска индустрия за високи технологии.

- Да видя дали съм разбрал правилно - обади се Пацнер. - Държавата Израел понастоящем е изправена пред безброй смъртоносни заплахи, а ти искаш Подразделението да похаби ценно време и усилия за проучване на една мъртва италианка?

Габриел не отговори. Шимон въздъхна тежко.

- Колко назад искаш да се върнат?

- Шест месеца. Имейли, история на търсене в интернет, събиране на информация.

Пацнер запали друга цигара и издиша дима към луната.

- Ако имах грам здрав разум, щях да пусна това в някоя много дълбока дупка заедно с теб. Но сега си ми длъжник, Габриел. А аз никога не забравям за дълговете си.

- Как бих могъл да ти се отплатя, Шимон?

- Можеш да започнеш, като кажеш на жена си да не се измъква от наблюдателите ми, когато си върши работата. Пратил съм ги там за нейно добро.

- Ще видя какво мога да направя. Нещо друго?

- Ако случайно забележиш екип от агенти на „Хизбула“ да се разхожда из Рим, обади ми се. Но направи ми една услуга и дръж пистолета в джоба си. Имам си достатъчно проблеми.

ПИАЦА ДИ СПАНЯ, РИМ

Те подходиха към случая по начина, по който правеха повечето неща в живота си, с бдителността и оперативното спокойствие на таен екип, работещ на вражеска територия. Целта им беше убиецът на Клаудия Андреати. А сега, с пристигането на документите й от Ватикана, те разполагаха със средствата, за да започнат търсенето. Но все пак се подготвиха и за перспективата на разочарованието. Документите приличаха малко на разузнавателна информация. А Габриел и Киара знаеха, че разузнавателната информация често е непълна, противоречива, подвеждаща или комбинация of трите.

Работеха, предполагайки, че други хора наблюдават всяка тяхна стъпка, и винаги действаха според това предположение. Габриел нямаше друг избор, освен да поддържа натоварената си дневна програма. Той бе човек с много лица и множество различни мисии. За младите швейцарски гвардейци, които го поздравяваха всяка сутрин пред портата „Санта Анна“, той бе колега войник, таен страж и понякога съюзник. За колегите си в реставрационната лаборатория бе талантлив, но меланхоличен самотник, прекарващ дните си зад черната завеса, сам със своя Караваджо и със своите демони. А за италианските наблюдатели, които го следяха до дома му всеки следобед, той беше легендарният агент с толкова объркано минало, че те знаеха само отделни частици от историята му. На влизане в апартамента той неизменно намираше Киара, надвесена над куп разпечатки. Габриел работеше до нея още няколко часа, преди да я изведе по римските улици за късна вечеря. Хранеха се само в малки ресторантчета, посещавани от местните, и никога не разговаряха за случая извън стените на апартамента си.