Даниъл Силва - Падналият ангел

И златното кръстче на шията й.

- Бих искал да огледам галерията - заяви той.

- Ще ви заведа горе - отговори Витале.

- Не е необходимо. - Габриел се изправи. - Сигурен съм, че монсеньорът ще бъде любезен да ми покаже пътя.

БАЗИЛИКАТА „СВ. ПЕТЪР“

Имаше два начина да се изкачиш от пода на базиликата до основата на купола - по дългата, виеща се стълба или с асансьора, достатъчно голям, за да побере две дузини охранени поклонници. Донати, заклет пушач, предложи асансьора, но Габриел тръгна към стълбата.

- Асансьорът се затваря следобед, след като пуснат последната група туристи. Няма начин Клаудия да го е използвала късно вечерта.

- Вярно - съгласи се Донати с мрачен поглед към ръчно изработените си мокасини, - но има няколкостотин стъпала.

- И ние ще претърсим всяко едно от тях.

- Какво ще търсим?

- Когато видях Клаудия снощи, тя носеше на шията си златно кръстче.

- И?

- Сега го няма.

Габриел застана на първото стъпало, с Донати по петите, и тръгна бавно нагоре. Внимателното му претърсване на стълбата не доведе до нищо, освен до няколко захвърлени входни билета и смачкана брошура, рекламираща услугите на едно недотам непорочно начинание с участието на девойки от Източна Европа. Най-отгоре на стълбата имаше площадка. В едната посока се намираше терасата на покрива; в другата - наблюдателната галерия към купола. Габриел надзърна през парапета към миниатюрните оттук фигури на Витале и Мецлер, после тръгна бавно по тясната пътечка, свел очи към износения мрамор. След няколко крачки откри кръстчето. Закопчалката беше непокътната, но тънката златна верижка беше скъсана.

- Може да я е скъсала, преди да се покачи на парапета - предположи Донати, разглеждайки скъсаната верижка под светлината на един от шестнайсетте прозореца в купола.

- Всичко е възможно. Но по-вероятното обяснение е, че някой друг е скъсал верижката.

- Кой?

- Онзи, който я е убил. - Габриел замълча за момент. -Вратът й е скършен като клонка, Луиджи. Предполагам, че счупването може да е станало при удара, но смятам, че се е случило тук. Убиецът й вероятно не е забелязал, че е скъсал верижката на кръстчето й. Но е забелязал обувките. Ето защо ги намерихме толкова надалеч една от друга. Навярно ги е хвърлил през парапета, преди да избяга.

- Доколко си сигурен, че е била убита?

- Колкото теб. - Габриел огледа внимателно лицето на Донати. - Нещо ми подсказва, че знаеш повече, отколкото ми казваш, Луиджи.

- Виновен по всички обвинения.

- Има ли нещо, което искаш да изповядаш, монсеньор?

- Да - кимна Донати, поглеждайки към пода на базиликата. - Възможно е човекът, отговорен за смъртта на Клаудия Андреати, да стои точно пред теб.

Те излязоха на терасата върху покрива на базиликат» да се разходят сред апостолите и светците. Черното расо на Донати се издуваше и плющеше от студения вятър. В едната му ръка, навита като броеница, блестеше златнатщ верижка на Клаудия.

- Тя провеждаше... - Донати замълча за момент, сякаш търсеше подходящата дума. - ...разследване - поясни най-накрая.

- Какво разследване?

- От онези, които постоянно правим тук.

- Секретно разследване - кимна Габриел. - Поръчано от теб, разбира се.

- По заповед на Светия отец - допълни бързо Донати.

- А какво е естеството на разследването?

- Както знаеш, в света на изкуството и в кураторската общност се вихреше дебат за това кой е собственик на антиките. От векове насам великите европейски империи са плячкосвали съкровищата на античния свят с безразсъдна страст. Розетският камък, Елгинският мрамор, величествените храмове на Древен Египет - списъкът продължава до безкрай. Сега страните, където са открити находките, искат да им върнат символите на тяхното културно наследство. И често се обръщат към полицията и съда за помощ при връщането им.

- Бояли сте се, че Ватиканските музеи са уязвими?

- Вероятно да. - Донати спря до фасадата на базиликата и посочи към египетския обелиск в центъра на площада. - Той е един от осемте тук, в Рим. Изваяни са от майсторите на една империя, която вече не съществува, и са донесени тук от войниците на друга империя, която също вече не съществува. Трябва ли да ги върнем в Египет? Ами Венера Милоска или Крилатата Нике от Са-мотраки? Наистина ли ще им бъде по-добре в Атина, отколкото в Лувъра? Дали там ще ги видят повече хора?

- По този въпрос ми звучиш малко остро.

- Враговете ми ме бъркат с либерал, който се опитва да разруши Църквата. В действителност, въпреки йезуитското ми образование, аз съм абсолютен доктринер.