Даниъл Силва - Художникът убиец

Ари влезе в стаята и демонстративно погледна часовника си:

— Влакът ти пристигна преди деветдесет минути! Къде беше, по дяволите? Вече се канех да изпратя екип да те издирва.

„А аз никога не съм ти казвал как и по кое време ще пристигна в Париж“, отбеляза мислено Габриел. После обясни спокойно:

— Проверката дали не си следен отнема време. Помниш ли как се прави това, Ари, или си спрял да водиш онзи курс в Академията?

Шамрон протегна жилавата си ръка:

— Носиш ли записите?

Обаче, вместо да му ги даде, Габриел погледна към другия мъж в стаята:

— Кой е този?

— Узи Навот. Сега той е нашият катса в Париж, един от най-добрите ми хора. Работи с мен по този случай. Запознай се с великия Габриел Алон, Узи.

Личеше си, че Навот е от фанатичните последователи на Шамрон. Службата беше пълна с такива. Те бяха готови на всичко — да предадат, да измамят, да откраднат и дори да убият, — за да спечелят одобрението на шефа. Узи беше млад, нахакан и от него се излъчваше самодоволство, което не се понрави на Габриел. Инструкторите в Академията му бяха внушили, че е част от богоизбрания елит и Навот им беше повярвал.

Като подаде касетите на Шамрон, Габриел се отпусна в един от кожените фотьойли и се замисли. При срещата им в Лизард, в Корнуол, Стареца му бе обещал, че операцията ще бъде държана в пълна тайна от хората на булевард „Цар Саул“. Тогава какво, по дяволите, правеше Узи Навот тук?

Ари прекоси стаята, сложи касетата в стереоуредбата и натисна бутона Старт . После седна срещу Габриел и скръсти ръце. Когато Юсеф заговори, притвори очи и наклони леко глава на една страна. Имаше вид на човек, който слуша приятна мелодия.

Гласът на Юсеф от записа изпълни стаята:

„Един мой приятел, много изтъкнат палестинец, трябва да отиде в чужбина за много важна среща. За съжаление ционистите и техните приятели биха предпочели той да не присъства на тази среща и ако го забележат по време на пътуването, вероятно ще го хванат и ще го изпратят обратно вкъщи.

— Но защо биха направили това?

— Защото той се е осмелил да постави под съмнение справедливостта на така наречения мирен процес и има куража да предизвика сегашното палестинско правителство. Защото вярва, че единственото решение на проблема е връщането на палестинците в земите на дедите им и основаването на независима палестинска държава. Излишно е да казвам, че тези възгледи са го направили много непопулярен — не само сред ционистите и техните приятели, но и сред някои палестинци. Поради тази причина той е емигрант и постоянно се укрива.

— Какво искаш от мен?

— Тъй като е под постоянна заплаха, този мъж смята, че е необходимо да взима предпазни мерки и винаги пътува под фалшива самоличност. Той е образован, говори много езици и лесно може да се представи за човек от различни националности.

— Все още не разбирам какво искаш от мен, Юсеф.

— Служителите от службите за паспортен контрол в западните страни имат инструкции да проверяват обстойно самотните пътници. За съжаление заради «арабския тероризъм» всеки пътуващ сам арабин става обект на най-щателни проверки. Ето защо този мъж предпочита да пътува със западен паспорт и с придружител, най-вече жена.

— Защо жена?

— Защото мъж и жена предизвикват по-малко подозрение, отколкото двама мъже. Та този приятел се нуждае от спътница или да го кажем — партньорка. Бих искал ти да го придружиш в това пътуване.

— Не говориш сериозно!

— Не бих се шегувал за подобно нещо. Срещата, на която трябва да присъства този мъж, може да промени хода на историята на Близкия изток и съдбата на палестинския народ. Жизненоважно е той да пристигне там и да вземе участие в тази среща, за да изрази мнението на голяма част от палестинците.

— Но защо точно аз?

— От една страна, заради външността ти. Ти си изключително привлекателна и съблазнителна жена. Но също така и заради паспорта ти. А този мъж, чието име за съжаление не ми е разрешено да разкрия, предпочита да пътува с френски паспорт. Ще се престорите на любовници, Доминик! Преуспяващ бизнесмен и неговата млада приятелка.

— Ще играем на любовници ли?

— Да, за пред хората. Нищо повече, уверявам те. Този палестински лидер мисли единствено за благополучието и бъдещето на своя народ.

— Аз съм секретарка в реномирана художествена галерия, Юсеф, и не се занимавам с такива неща. Освен това — защо да се излагам на риск заради теб и палестинския народ? Намери си някоя палестинка.