Даниъл Силва - Художникът убиец

Навън, докато вървеше по „Пикадили“, й се стори, че зърна Габриел в една телефонна будка, но като наближи, разбра, че се е припознала. Привидя й се отново, че слиза от такси, обаче се оказа, че това би трябвало да е негов по-малък брат, ако такъв съществуваше. Осъзна, че навсякъде й се привиждат негови двойници. Младежи в кожени якета, млади мъже в елегантни делови костюми, художници, студенти, доставчици — с малка промяна във външността Габриел можеше да мине за всеки от тях.

Ишърууд бе пристигнал пръв. Седеше зад бюрото си с вид на страдащ от махмурлук човек и говореше с някого по телефона на италиански език. Щом я видя, покри слушалката с ръка и каза:

— Кафе, моля.

Тя съблече палтото си и седна на работното си място. Джулиан можеше да преживее още няколко минути без кафето си. На бюрото й лежеше сутрешната поща, сред която имаше един кафяв плик. Отвори го и извади писмото:

„Отивам в Париж. Не излизай от галерията, докато не ти се обадя.“

Жаклин смачка листа на малка топка.

Габриел не беше докоснал закуската си. Седеше в първокласния вагон на Евростар със слушалки на ушите и прослушваше записите на малък портативен касетофон. Първият разговор между Юсеф и Жаклин. Разказът на палестинеца за клането в „Шатила“. Разговорът му с нея от предната вечер. Той извади касетата и сложи друга: срещата на Юсеф с неговата свръзка в Хайд Парк. Беше загубил представа колко пъти я бе слушал досега, но тя го тревожеше все повече. Натисна бутона за пренавиване и използва цифровия брояч, за да я спре точно на мястото, което искаше да чуе.

— … да провери… в Париж… проблеми… е наред.

СТОП.

Габриел свали слушалките, извади малък бележник от джоба си и го отвори на празна страница. Написа: да провери… в Париж… проблеми… е наред. Между думите остави пространства, съответстващи приблизително на паузите в записа.

После написа: Ние изпратихме човек да провери историята й в Париж. Нямаше проблеми. Всичко е наред .

Възможно бе да е казал това. Но можеше и да е: Изпратихме човек да провери историята й в Париж. Имаше големи проблеми. Но всичко е наред .

Ала това нямаше никакъв смисъл. Габриел го зачерта, сложи си слушалките и отново прослуша тази част от записа. „Чакай малко — помисли си. — Дали свръзката на Юсеф казва всичко е наред или наш враг ?“

Този път написа: Изпратихме човек да провери историята й в Париж. Имаше големи проблеми. Мислим, че тя може би работи за нашия враг .

Но ако случаят бе такъв, защо биха поискали от нея да придружи палестински агент по време на мисия? Габриел натисна бутона за бързо пренавиване, после СТОП и СТАРТ.

— Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.

СТОП. ПРЕНАВИВАНЕ. СТАРТ.

— Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.

На гарата Габриел хвана такси и съобщи един адрес на авеню „Фош“. Но само след пет минути заяви, че плановете му са се променили, подаде на шофьора няколко франка и слезе. Взе друго такси и на френски, със силен италиански акцент, помоли да бъде откаран до катедралата „Нотр Дам дьо Пари“. Оттам отиде пеша до станцията на метрото „Сен Мишел“. Когато се убеди, че не го следят, махна на поредното такси и му даде адрес близо до Булонския лес. После повървя петнадесет минути до една жилищна сграда на потънала в зеленина улица, недалеч от „Плас дьо Коломби“.

На стената във входа имаше домофон и колонка със звънците на обитателите. Габриел натисна бутон 4Б , на който с избеляло синьо мастило бе написано името Гузман . Когато вдигнаха телефона в другия край, промърмори няколко думи, върна слушалката на мястото й и зачака вратата да се отвори. Щом ключалката избръмча, влезе във фоайето, качи се с асансьора на четвъртия етаж и почука тихо на вратата на апартамент 4Б . Чу се дрънченето на веригата, последвано от прищракването на ключалката. В ушите на Габриел то прозвуча като звука от смяната на пълнител на пистолет.

Вратата се отвори. В рамката й стоеше широкоплещест мъж, висок колкото Габриел, със сини очи и червеникаворуса коса. Изглеждаше необичайно самодоволен, като човек, който има твърде много успехи сред жените. Мъжът не се ръкува с Габриел, а го хвана за лакътя, дръпна го вътре и бързо затвори вратата, сякаш се страхуваше студът да не нахлуе в стаята.

В просторния полутъмен апартамент се носеше мирис на изкипяло кафе и на турските цигари на Шамрон. Холът бе обзаведен с голям диван и кожени фотьойли с меки възглавници и полегати облегалки — идеално място за почивка на агенти. До отсрещната стена имаше телевизионен шкаф, пълен с японска аудио- и видеотехника и касети с качествени американски филми. Според разпоредбите на Шамрон в тайните квартири бе забранено гледането на порнография.