Даниъл Силва - Художникът убиец

— Ако можехме, щяхме да го направим. За съжаление необходима ни е европейка.

— На вас ли? Мислех, че си студент и сервитьор, за бога! Откога се оказа забъркан с човек, който трябва да пътува под фалшиво име за среща, дето щяла да промени историята на Близкия изток? Това ли е пълната ти искреност, Юсеф?

— Не съм крил от теб политическите си възгледи. Нито че съм противник на така наречения мирен процес.

— Да, но скри факта, че си свързан с такива хора. Какъв е той, Юсеф? Някакъв терорист ли?

— Не ставай смешна, Доминик! Хората, с които съм свързан, ненавиждат насилието и винаги са осъждали всички терористични групировки. Освен това приличам ли ти на терорист?

— И къде ще ходи той? Как ще стане това?

— Значи ще го направиш?

— Питам те къде ще ходи твоят приятел и как ще стане това — нищо повече.

— Не мога да ти кажа.

— О, Юсеф, моля те!

— Не мога да ти кажа къде ще ходи, защото дори и аз не знам. Но ще ти обясня как ще стане.

— Добре, кажи ми поне това.

— Ти ще летиш до Париж. Ще се срещнеш с него на летище «Шарл де Гол». Само той и някои от най-близките му помощници знаят къде ще ходи. Ще го придружиш до изхода и ще се качиш с него в самолета. Мястото на срещата може да бъде или там, или някъде другаде. Възможно е да ти се наложи да хванеш друг самолет или да пътуваш с влак, ферибот, кола… Не знам. Когато срещата свърши, ще се върнете в Париж и ще се разделите. Ти никога повече няма да го видиш и естествено няма да споменаваш пред никого за това пътуване.

— Ами ако го арестуват? Какво ще стане с мен?

— Ти не си направила нищо лошо. Ще пътуваш със собствения си паспорт. Ще кажеш, че този мъж те е поканил да го придружиш и си приела.

— Колко ще трае всичко?

— Планирай го за една седмица, но очаквай да е по-кратко.

— Не мога просто така да напусна галерията за една седмица. Не ми се полага никаква отпуска. Ишърууд ще побеснее.

— Кажи на господин Ишърууд, че имаш спешни семейни дела в Париж и не можеш да отложиш пътуването.

— А ако реши да ме уволни?

— Няма да те изгони. Но ако се тревожиш за парите, можем да уредим нещо за теб.

— Не искам пари, Юсеф. Мога да го направя само защото ти ме молиш, защото те обичам. Макар че не съм убедена, че наистина си мъжът, за когото се представяш.

— Аз съм просто човек, който обича родината и народа си, Доминик.

— Трябва да си помисля…

— Разбира се, но докато вземеш решение, много важно е да не го обсъждаш с никого.

— Кога очакваш отговор?

— Утре вечер.“

Щом записът свърши, Шамрон отвори очи.

— Защо си толкова мрачен, Габриел? Защо не скачаш от радост?

— Звучи твърде хубаво, за да е истина.

— Не започвай пак с това. Ако смятаха, че тя работи за нас, щеше вече да е мъртва, а Юсеф щеше да се е покрил.

— Тарик не планира така операциите си.

— За какво говориш? — наостри уши Шамрон.

— Може би той иска нещо повече от един второразреден агент като Жаклин — замислено продума Габриел. — Спомняш ли си начина, по който уби Бен Елиезер в Мадрид? Заложи капан, сложи стръв и го примами там. Не остави нищо на случайността. После го застреля в лицето и си излезе, сякаш нищо не се е случило. Той ни победи в нашата собствена игра и Бен Елиезер плати цената.

— Той победи мен. Това ли се опитваш да кажеш? — настръхна Шамрон. — Че ако бях по-предпазлив, никога нямаше да оставя Бен Елиезер да влезе в онова кафене?

— Не обвинявам теб.

— Ако не мен, тогава кого, Габриел? Аз оглавявах отдел „Операции“. Случи се по мое време. В крайна сметка тази смърт лежи на моята съвест. Какво искаш да направя сега? Да избягам и да се скрия, защото Тарик някога ме е победил? Да свия байрака и да се прибера у дома? Не, Габриел.

— Хвани Юсеф и се оттегли.

— Не ми е нужен Юсеф! Искам Тарик! — Шамрон удари с големия си юмрук по облегалката на стола. — Всичко е напълно логично. Тарик обича да използва за прикритие жени. Винаги го е правил. В Париж беше американска девойка. В Амстердам — проституираща наркоманка. Той използва жена дори…

Ари замълча, но Габриел знаеше какво щеше да каже. Тарик бе използвал жена и във Виена — красива австрийска продавачка, — която след бомбения атентат бе намерена в Дунав с прерязано гърло.

— Да приемем, че си прав — смекчи тона Стареца. — Да приемем, че Тарик подозира, че Жаклин работи за Службата — и ни залага капан. Дори случаят да е такъв, нещата са в наши ръце. Ние решаваме кога да го подтикнем към действие. Ние избираме времето и мястото, не Тарик.