Даниъл Силва - Художникът убиец

— Колко души с микрофони имаш там? — попита Габриел.

— Трима — отговори Карп. — Онзи мъж с вид на банкер, който седи на пейката. Красивото момиче, което хвърля трохи на гълъбите. И младежът, който продава сладолед от вътрешната страна на входа.

— Не е зле — прецени Габриел.

— При тези условия не очаквай чудеса.

Габриел погледна часовника си: три часът и две минути. Помисли си: „Юсеф няма да се покаже. Сигурно са забелязали екипа на Карп и са се отказали“. После изруга гласно:

— Къде, по дяволите, е той?

— Бъди търпелив, Гейб.

След минута Габриел видя Юсеф да се задава от Уестборн Стрийт и да пресича улицата пред един спрял камион за доставки. Карп успя да му направи няколко снимки, преди той да влезе в парка, където започна да се разхожда около фонтаните. По средата на втората му обиколка към него се присъедини мъж, облечен в сиво вълнено палто. Лицето му бе скрито от слънчеви очила и ниско нахлупена шапка. Карп увеличи снимачното разстояние и направи още няколко снимки. Двамата мъже подновиха разходката около фонтаните, говорейки тихо на английски. Заради шума от вятъра и плисъка на водата Габриел чуваше само откъслечни думи. Карп тихо изруга.

Мъжете обикаляха фонтаните няколко минути, после се насочиха към една детска площадка. Момичето, което хранеше гълъбите, бавно ги последва. След миг бусът за наблюдение се изпълни с веселите крясъци на играещи деца.

Карп притисна с пръсти ушите си и поклати глава.

След три часа той донесе обработения запис в квартирата на Габриел с примиреното изражение на хирург, който е направил всичко възможно да спаси пациента си.

— Прекарах го през компютър, филтрирах страничните шумове и усилих звука на гласовете. Но въпреки това записът е отвратителен и от целия разговор могат да се разберат само около десет процента — оплака се Карп.

Габриел протегна ръка и взе касетата. Мушна я в касетофона, натисна бутона СТАРТ и се заслуша, докато крачеше из стаята.

— … се нуждае от някого… следващата задача…

Силен шум, приличащ на далечна гръмотевица, заглуши останалата част от изречението. Габриел спря касетата и погледна въпросително Карп.

— Това е плисъкът на фонтаните — поясни той. — Нищо не мога да направя с него.

Габриел отново пусна касетата.

— … да провери… в Париж… проблеми… е наред.

Спря касетата, пренави я и отново я пусна.

да провери… в Париж… проблеми… е наред.

не е сигурен… правилния човек за… такова…

бъде убедителен… ако обясниш важността…

аз какво… да й каже всичко?

— … много важна дипломатическа мисия… каузата за истинския мир.

в Близкия изток… необходими предпазни мерки…

— … трябва да свърши работа…

Звукът рязко се понижи. Карп каза:

— Точно сега отиват към детската площадка. Ще ги чуем отново, когато момичето се приближи достатъчно.

— … го срещне… Де Гол… оттам… до крайното местоназначение…

— … къде…

Плачът на някакъв малчуган, който викаше майка си, заглуши отговора.

— … с нея след…

— … зависи от него…

— … ами… каже не…

— Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.

СТОП. ПРЕНАВИВАНЕ. СТАРТ.

— Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.

Следващото нещо, което Габриел чу, бе гласът на майка, която хокаше сина си, задето е изчегъртал нечия дъвка от долния край на люлката и я е лапнал.

Тази вечер, докато се прибираше след работа към апартамента на Юсеф, Жаклин се отби в един магазин и купи къри. Докато се хранеха, гледаха по телевизията американски филм за германски терорист, вилнеещ в Манхатън. Габриел гледаше същия филм, но с намален звук и слушаше коментарите на Юсеф. Когато филмът свърши, арабинът го обяви за „пълен боклук“ и угаси телевизора. После каза:

— Трябва да поговорим, Доминик. Искам да те питам нещо важно.

Габриел затвори очи и се заслуша.

На следващата сутрин Жаклин слезе на метростанция „Пикадили“ и пое заедно с тълпата пътници по перона. Докато се изкачваше с ескалатора, се огледа наоколо. Хората на Юсеф сигурно я следяха. Той нямаше да я остави да се мотае без опашка по улиците на Лондон, не и след това, което бе поискал от нея предната вечер. Един чернокос мъж я гледаше от успоредния ескалатор. Когато очите им се срещнаха, той се усмихна и се опита да задържи погледа й. Жаклин си даде сметка, че е просто сваляч. Обърна се демонстративно и се взря право пред себе си.