Даниъл Силва - Художникът убиец

Вървеше бързо, но спокойно. В един тъмен участък край дигата хвърли чантата си в реката. Цопването бе почти недоловимо. Дори полицията да я намереше, в нея нямаше нищо, което можеше да ги отведе до него. Щеше да си купи дрехи за преобличане и нов куфар, щом пристигнеше в Антверпен. Тогава за пръв път му мина мисълта: „Ако пристигна там“.

Тръгна край канала Херенграхт на запад през града. За момент обмисли идеята да се откаже от атентата, да отиде директно на централна гара и да изчезне от страната: Семейство Моргентау бяха незначителна цел и имаха малка политическа стойност. Кемел ги беше избрал, защото тяхното убийство щеше да е лесно, а и за да позволи на Тарик да продължи натиска си върху мирния процес. Но сега рискът да бъде заловен бе нараснал драматично заради фиаското на яхтата. Може би щеше да е най-добре да забрави цялата тази работа.

Пред него две морски птици се отделиха от повърхността на канала и полетяха в небето. Крясъците им отекнаха между фасадите на околните къщи. За миг Тарик пак се превърна в осемгодишното момче, което тичаше босо през лагера в Сидон…

Писмото пристигна в късния следобед. Беше адресирано до родителите му. В него се казваше, че Махмуд ал Хурани е бил убит в Кьолн, защото е бил терорист, и че ако Тарик, по-малкият син на семейство Ал Хурани, стане терорист, също ще бъде убит. Баща му поръча да изтича до централата на ООП и да попита дали написаното е истина. Тарик откри един офицер и му го показа. Мъжът го прочете, върна го на момчето и му нареди да си отиде вкъщи и да обясни на баща си, че е вярно. Тарик хукна през мръсния лагер към дома си с премрежени от сълзите очи. Той боготвореше Махмуд. Не можеше да си представи, че ще живее без него.

Докато стигне вкъщи, мълвата за писмото се бе разнесла из лагера — през годините други семейства също бяха получавали такива писма. Жените се събраха пред дома на Тарик. Техните вопли и ридания се извисиха над лагера с дима на вечерните огньове. Те напомняха на момчето крясъците на птиците в блатата. То откри баща си и му каза, че написаното е истина — Махмуд е мъртъв. Баща му хвърли писмото в огъня. Тарик никога нямаше да забрави мъката по лицето му, неизразимия срам, че му е съобщено за смъртта на първородния му син от мъжете, които го бяха убили.

„Не!“ — помисли си Тарик, докато сега вървеше край Херенграхт. Той нямаше да отмени атентата и да избяга от страх, че ще бъде арестуван. Беше стигнал твърде далеч. Оставаше му съвсем малко време.

Той стигна до къщата. Изкачи се по предното стълбище, протегна ръка и натисна звънеца. Минута по-късно вратата се отвори от девойка в слугинска униформа.

Тарик й подаде букета и каза на холандски:

— Подарък за семейство Моргентау.

— О, колко е красив!

— Доста е тежък. Искате ли да го внеса вместо вас?

— Dank u . 31 31 Благодаря (нид.). — Б.пр.

Девойката отстъпи встрани, така че той да може да мине. Тя затвори вратата, за да не влиза студът, и изчака с ръка на бравата Тарик да постави кошницата на масата в антрето и да си тръгне. Той остави кошницата и измъкна пистолета си, докато се обръщаше. Този път заглушителят беше на мястото си.

Прислужницата отвори уста да извика. Тарик изстреля два куршума в гърлото й.

Сетне издърпа тялото от антрето и използва една хавлиена кърпа от банята, за да избърше кървавата следа. Седна в сумрачната трапезария и зачака Дейвид и Синтия Моргентау да се приберат у дома.

На следващата сутрин Шамрон повика Габриел на спешна среща в градините на Тюйлери. Габриел го откри, седнал на една пейка край чакълена алея, заобиколен от ято гълъби. Носеше сив копринен шал, чиито краища бяха прилежно пъхнати под реверите на черното му палто, така че плешивата му глава изглеждаше като поставена върху пиедестал. Той се изправи, свали черната кожена ръкавица и протегна ръка, сякаш разсичаше нещо с нож. За изненада на Габриел, дланта му бе необичайно топла и влажна. Ари побърза да си сложи отново ръкавицата. Не беше привикнал на студен климат. Париж през зимата го потискаше.

Двамата вървяха бързо, съвсем не приличаха на мъже, които са дошли на разходка в парка. Минаха по алеите на Тюйлери и пресякоха ветровития площад „Конкорд“. Сухите листа шумоляха под краката им, докато крачеха по широкия тротоар на „Шан-з-Елизе“.

— Тази сутрин получихме доклад от един саян от холандската служба за сигурност — каза Шамрон. — Тарик е убил Дейвид Моргентау и жена му в Амстердам.