Гледайки я, Габриел внезапно се озова в мислите си пак на стълбището в жилищната сграда в Рим.
Жаклин свали беретата, извади пълнителя и провери патронника, за да се увери, че е празен. После връчи оръжието на Габриел:
— Сега да видим твоя опит.
Но той просто пусна беретата в джоба на палтото си и отиде до дървото да провери резултата. Само един куршум бе пропуснал. Пробойните бяха плътно една до друга в горния десен ъгъл. Габриел откъсна корицата, набучи на нейно място другата и върна пистолета на Жаклин:
— Направи го отново, но този път се придвижвай напред, докато стреляш.
Тя вкара втория пълнител в беретата, дръпна предпазителя и закрачи, стреляйки, към мишената. Последният изстрел беше почти от упор. Сетне свали корицата от списанието, обърна се и я вдигна, така че на светлината на фаровете да се видят дупките в хартията. Всички куршуми бяха попаднали в целта. Върна се при Габриел и му подаде беретата.
— Събери си гилзите — каза той.
Докато Жаклин събираше разпилените гилзи, Габриел бързо разглоби пистолета. Извади щангата от багажника на колата и заудря частите на беретата, докато станаха неузнаваеми. После двамата се качиха в пежото и поеха по обратния път. Докато пътуваха, Габриел хвърли през прозореца кориците на списанието и счупените части на пистолета. След като отминаха селото, пак отвори прозореца и разпиля гилзите.
Жаклин си запали още една цигара.
— Как се справих?
— Взе изпита.
Тарик използва следобеда да свърши някои належащи работи. От яхтата първо мина през централна гара, за да си купи билет за първа класа за вечерния влак до Антверпен. После отиде до квартала на проститутките. Дълго се мота в лабиринта от тесни улички, минавайки край секс магазини, публични домове и тъмни барове, докато не попадна на един наркопласьор, който го дръпна настрани и му предложи хероин. Тарик се спазари за цената, после поиска дози за трима души. Плати, мушна дрогата в джоба си и се отдалечи.
На площад „Дам“ скочи в един автобус и се отправи на юг през града към Блуменмаркет — пазара за цветя, разположен на плаващи платформи в канала Сингел. Спря пред най-големия щанд и поиска от цветарката да му приготви красива кошница с традиционните холандски цветя. Когато тя го попита на каква стойност да бъде, той я увери, че парите не са от значение. Продавачката се усмихна и му каза да се върне след двадесет минути.
Тарик се разходи из пазара, минавайки край лалета и ириси, лилии и слънчогледи с ослепителни цветове, докато стигна до един художник. Беше с тъмна, късо подстригана коса, светла кожа и светлосини очи. На картината си бе изобразил пазара за цветя, ограден от канала и островърхите къщи. Платното приличаше на съновидение, изблик на цветове и светлина.
Тарик се поспря за момент да го погледа как работи.
— Говорите ли френски?
— Oui 30 30 Да (фр.). — Б.пр.
— отвърна художникът, без да вдига поглед от творбата си.
— Възхищавам се на вашата работа — каза Тарик.
Художникът се усмихна:
— И аз се възхищавам на вашата.
Тарик кимна и се отдалечи, чудейки се какво, по дяволите, искаше да каже този непознат художник.
Той взе кошницата с цветята и се върна на яхтата. Инге бе заспала. Тарик коленичи до леглото й и нежно я докосна по рамото. Тя отвори очи и го погледна сънено, после промърмори:
— Колко е часът?
— Време е за работа — отвърна мъжът.
— Ела в леглото.
— Имам нещо, на което повече ще се зарадваш.
Девойката съзря цветята и се усмихна:
— За мен ли са? По какъв повод?
— Просто искам да ти благодаря, че беше толкова добра домакиня.
— Харесвам те повече от цветята — прошепна тя. — Съблечи се и ела в леглото.
— Имам и още нещо — обещаващо й смигна Тарик.
Инге бързо намъкна някакви дрехи, докато той отиде в кухнята, извади лъжица от чекмеджето и запали една свещ. Загря наркотика на пламъка, но вместо да разтвори едно пакетче хероин в сместа, изсипа и трите. Когато приключи, напълни една спринцовка с течността и я занесе в предната каюта.
Инге седеше на ръба на леглото. Беше завързала гуменото маркуче над лакътя си и разглеждаше синините по вътрешната страна на ръката си, търсейки подходяща вена.
— Тази изглежда добра — каза Тарик, като й подаде спринцовката.
Тя я взе и спокойно заби иглата в ръката си. Той погледна настрани, когато момичето издърпа буталото с палеца си и течният хероин се обагри с кръвта й. После го натисна обратно и отвърза гуменото маркуче, вкарвайки дрогата в тялото си.
Читать дальше