Даниъл Силва - Художникът убиец

— Разбира се.

— Няма нужда да ти напомням — продължи Картър, — че една американска гражданка бе убита заедно с вашия посланик. Президентът обеща на американския народ, че нейният убиец ще бъде изправен пред правосъдието. Смятам да му помогна да изпълни обещанието си.

— Можеш да разчиташ на подкрепата на нашата служба — скромно отвърна Шамрон.

— Ако е бил Тарик, бихме искали да го намерим и да го отведем в САЩ, за да бъде изправен пред съда. Обаче няма да можем да го направим, ако преди това се окаже надупчен с двадесет и два милиметрови куршуми.

— Ейдриън, какво ми намекваш?

— Казвам, че мъжът в голямата бяла къща на Пенсилвания Авеню иска ситуацията да се разреши по цивилизован начин. Ако наистина Тарик е убил Емили Паркър в Париж, президентът иска той да бъде съден в американски съд. Никакви тайни екзекуции!

— Очевидно имаме различно мнение как да се справим с човек като Тарик — прекъсна го Стареца.

— Освен това президентът смята, че показно убийство в този момент не е в интерес на мирния процес. Убеден е, че така ще налеете вода в мелницата на онези, които искат да го провалят.

— И какво трябва да направим според твоя президент, когато терористите избиват хладнокръвно нашите дипломати?

— Да покажете някаква шибана въздържаност! — повиши глас Картър. — Според скромното ни мнение ще е по-мъдро няколко рунда да приемате ударите, без да отвръщате. Дайте на преговарящите малко място за маневриране. Ако радикалите ви нападнат, след като е подписано споразумението, тогава им отвърнете по всички начини. Но не влошавайте нещата сега, като търсите отмъщение.

Шамрон се приведе напред и потърка длани:

— Мога да те уверя, че нито Службата, нито който и да е отдел на израелските служби по сигурността планира някаква операция, срещу който и да е член, на която и да е арабска терористична група — в това число и Тарик.

— Възхищавам се на вашата предпазливост и смелост. Президентът ни също ще бъде възхитен — кимна Картър.

— Моите уважения за откровеността ти.

— Ако ми разрешиш, бих искал да ти дам един малък съвет. Израел сключи споразумение с няколко западни разузнавателни служби, като обеща, че няма да води операции на територията на тези страни, без първо да уведоми разузнаването им. Мога да те уверя, че Управлението и неговите приятели ще реагират остро, ако тези споразумения бъдат нарушени.

Шамрон го изгледа с присвити очи:

— Това ми звучи повече като предупреждение, отколкото като приятелски съвет.

Картър се усмихна и отпи от кафето си.

Министър-председателят работеше над купчина документи на бюрото си, когато Шамрон влезе в кабинета му, седна и му предаде накратко разговора си с човека от ЦРУ.

— Отлично познавам Ейдриън Картър — допълни Ари. — Той е добър играч на покер. Знае повече, отколкото казва. Намекна ми да се оттеглим, за да си нямаме проблеми.

— Или подозира нещо, но не разполага с достатъчно информация, за да излезе направо с нея — отговори премиерът. — Ти трябва да решиш какъв е случаят.

— Искам да знам дали още държите да проведа операцията при тези нови обстоятелства.

Премиерът най-сетне вдигна очи от документите:

— А аз искам да знам дали можеш да я проведеш, без ЦРУ да разбере за нея.

— Мога — кратко отвърна Шамрон.

— Тогава направи го.

Следобед се застуди. Докато Габриел сложи дърва в камината и запали огъня с вестник, Жаклин направи сандвичи. Приклекнал, той наблюдаваше как тънките пламъци лизнаха дървото. От време на време леко наместваше подпалките или някоя от по-големите цепеници. Пипаше парещите дърва, без да трепне. Най-накрая се изправи и изтупа ръцете си. „Движи се с лекотата на танцьор“ — помисли си Жаклин. Изглеждаше й някак подмладен, с по-ясни и ведри очи.

Тя сложи храната на един поднос и я занесе във всекидневната. С години си бе представяла подобна сцена. В известен смисъл бе подредила тази стая за Габриел, беше я обзавела, както смяташе, че ще му хареса — селски черги върху каменния под, удобни мебели.

Остави подноса на малката масичка и седна на дивана. Габриел се настани до нея и сложи лъжичка захар в кафето си. „Да, така щеше да бъде, ако връзката ни бе приключила с брак“, помисли си Жаклин. Щяха да кръстосват с колата из планината, да се разхождат в някой стар планински град. Да обикалят по крайбрежието и из старото пристанище на Кан, да гледат филм и… После обратно вкъщи, за да се любят на светлината на огъня в камината.