Даниъл Силва - Художникът убиец

На четвъртия ден я взе със себе си и й показа плажа, където командосите щяха да излязат на брега, и вилата на мишената им. Страстта й към него се задълбочаваше. Това беше мъжът, посветил живота си да защитава Израел от враговете му. В сравнение с него тя се чувстваше незначителна и повърхностна. Постепенно откри, че не може да отдели очи от него. Искаше й се да прокара пръсти през късата му коса, да докосне лицето и тялото му.

Една нощ, докато лежаха заедно в леглото, тя без предупреждение го прегърна и го целуна по устните. Но той я отблъсна, смъкна завивките си на пода и изкара там известно време.

Жаклин си помисли: „Боже мой, изложих се като пълна глупачка!“ Но по-късно Габриел се върна в леглото и седна от нейната страна. Наведе се и прошепна в ухото й:

— Аз също искам да се любя с теб, но не мога. Женен съм.

— Не ме е грижа! — задъхано отвърна тя.

— Когато операцията приключи, никога повече няма да се видим.

— Знам.

Той беше точно такъв, какъвто си го бе представяла: умел и артистичен, педантичен и нежен. В ръцете му се почувства като една от картините му. Почти можеше да усети как я докосва с очи. Изпита глупавата гордост, че е успяла да надмогне самоконтрола му и да го съблазни. Прииска й се операцията никога да не свършва. Но това, разбира се, не можеше да стане, и нощта, когато напуснаха Тунис, бе най-тъжната в живота й.

След това тя се втурна яростно в работата си на манекенка. Каза на Марсел да приема всяко предложение. Труди се без прекъсване шест месеца, напрягайки се до пълно изтощение. Дори опита да се среща с други мъже, обаче не се получи. Постоянно мислеше за Габриел и за Тунис. За пръв път в живота си бе завладяна от любовта…

Когато се почувства абсолютно безпомощна, отиде при Шамрон и настоя да я свърже с Габриел. Той отказа. Жаклин започна да се моли съпругата на Габриел да умре. А когато Ари й каза какво се е случило във Виена, усети непоносима вина.

Не беше виждала Габриел от онази нощ в Тунис и сега не можеше да си представи защо я търси. Ала час по-късно, когато съзря колата му да влиза в алеята, лицето й разцъфна в усмивка. „Благодаря на бога, че си тук, Габриел“, прошепна Жаклин. Чувстваше се като една чудесна, но зацапана картина, на която търпеливите му ръце можеха да вдъхнат нов живот.

Изпълнителният директор на ЦРУ Ейдриън Картър беше мъж, който на пръв поглед лесно можеше да бъде подценен. Тази подвеждаща черта той бе използвал много резултатно по време на дългата си кариера. Беше нисък и слаб, но жилав като маратонец. Рядката коса и очилата без рамки му придаваха донякъде вид на научен работник, а панталоните и блейзерът му изглеждаха така, като че ли е спал с тях. Той сякаш не бе на мястото си в студената модерна конферентна зала на булевард „Цар Саул“, едва ли не залутал се тук по погрешка. Обаче Ари Шамрон бе работил с Картър, когато той оглавяваше центъра за борба срещу тероризма към ЦРУ, и знаеше, че Ейдриън е опитен оперативен агент. Той говореше свободно шест езика и можеше да се скрие с еднаква лекота в задните улички на Варшава или на Бейрут. Шамрон знаеше за уменията му на бойното поле, както и в бюрократичните „окопи“.

— Има ли напредък в разследването за Париж? — попита Картър.

Шамрон бавно поклати глава:

— За съжаление — никакъв.

— Никакъв? Трудно ми е да повярвам.

— Щом научим нещо, ти ще си първият, който ще го узнае. А какво става при теб? Случайно да сте прихванали интересни разговори, които би искал да споделиш? Някои приятелски арабски служби не са ли ти казали нещо, което не биха споделили охотно с ционистите?

Картър току-що бе завършил двуседмичната си обиколка в региона, по време на която бе разговарял с шефовете на разузнаването на страните от Персийския залив и Северна Африка. Службата на булевард „Цар Саул“ беше последната му спирка.

— За съжаление нищо не са ми казали — отговори той. — Обаче чухме някои слухове от други наши източници.

Шамрон надигна вежди:

— О, наистина ли?

— Зад атентата в Париж стоял Тарик.

— Той се беше спотаил за известно време. Защо сега ще излиза на светло?

— Защото е отчаян — отговори Картър. — Той е против мирното споразумение. Смята се и за историческа личност, а историята май го подминава.

— Това е интересно предположение — рече Шамрон, — но не сме се добрали до никакво доказателство, че е замесен Тарик.

— Ако получите такова доказателство, естествено ще ни информирате.