Даниъл Силва - Художникът убиец

Той я очакваше, когато пристигна на летище „Бен Гурион“. Придружи я до специална стая в терминала. Всичко бе замислено така, че да й подскаже, че сега тя е част от елита, че минава през тайна врата и животът й никога вече няма да бъде същият. От летището Шамрон я откара, профучавайки по улиците на Тел Авив, до луксозен безопасен апартамент в „Опера Тауър“ с голяма тераса, която гледаше към Променадата 28 28 Алея за разходки покрай плажа в центъра на Тел Авив. — Б.пр. и плажа.

— Това ще е твоят дом през следващите няколко седмици. Надявам се, че е по вкуса ти.

— Страхотно красив е! — възкликна Жаклин.

— Тази вечер ще си починеш. Утре започва истинската работа.

На следващата сутрин тя отиде в Академията и премина кратък интензивен курс за работата на Службата. Шамрон я запозна с основните правила за свръзка. Научи я да използва берета и да прави стратегически цепки по облеклото си, така че да може бързо да извади пистолета. Научи я да отваря ключалки с шперц, да снема отпечатъци на ключове с помощта на специално устройство, да открива и да избягва проследяване. Всеки следобед Жаклин прекарваше по два часа с мъж на име Одед, който й преподаваше елементарен арабски език.

Но повечето време в Академията се обучаваше как да развива паметта си и своята наблюдателност. Шамрон я оставяше сама в стая и й пускаше за миг дузина имена на един екран, карайки я да запомни колкото може повече от тях. Заведе я в малък апартамент, позволи й да погледне в стаята за секунди, после я измъкна навън и я накара детайлно да я опише. Покани я на обяд в една закусвалня и я помоли да обрисува сервитьора, който току-що ги бе обслужил. Но Жаклин призна, че няма ни най-малка представа.

— През цялото време трябва да си наясно за заобикалящата те обстановка. Нужно е да я изучаваш внимателно, да наблюдаваш и постоянно да си нащрек. Но въпреки това не трябва да личи, че го правиш.

Обучението й не свършваше през деня. Всяка вечер Шамрон се появяваше в „Опера Тауър“ и я извеждаше по улиците на Тел Авив за още уроци. Показа й една адвокатска кантора, накара я да се промъкне вътре и да открадне комплект папки. После, на една улица с модни бутици, й нареди да открадне нещо.

— Шегуваш ли се? — не повярва Жаклин.

— Какво ще сториш, ако си в чужда страна, без пари и няма начин да се свържеш с нас, а полицията те издирва и трябва бързо да смениш дрехите си! — попита я Стареца.

— Не ставам за крадла, външността ми се набива на очи — опонира му тя.

— Тогава направи се незабележима.

Жаклин влезе в един бутик и десетина минути пробва дрехи. Когато се върна във фоайето, не беше купила нищо, но в дамската й чанта имаше секси черна вечерна рокля.

— Сега искам да намериш място — рече Шамрон, — където да се преоблечеш. После ще се срещнем на щанда за сладолед на Променадата.

Беше топла вечер за началото на ноември и навън много хора бяха излезли на разходка. Двамата вървяха, хванати за ръце, по крайбрежието — като богат старец и неговата метреса. Жаклин закачливо ближеше сладоледа си.

— Сега ще бъдеш проследена от трима души — обясни й Шамрон. — Ще се срещнем след половин час в бара на ресторанта и трябва да ми кажеш кои са те. Не забравяй, че ще изпратя един кидон да ги убие, така че не прави грешка.

Жаклин използва стандартните методи за избягване на следенето точно както я бе учил Стареца. След това отиде в бара и го завари да седи сам на една маса в ъгъла.

— Мъж с черно кожено яке, друг със сини дънки и с фланелка на Йейл и едно русокосо момиче с татуирана роза на ръката — описа тя преследвачите си.

— Грешно! — отсече Шамрон. — Току-що осъди на смърт трима невинни туристи. Да опитаме отново.

Взеха такси за късото разстояние до булевард „Ротшилд“ — широка пешеходна улица, от двете страни на която растяха дървета. Между тях имаше пейки, павилиончета и модни кафенета.

— Отново ще те следят трима души — обясни й старият шпионин. — Ще се срещнем в кафене „Тамар“ след тридесет минути.

— Къде е то? — попита Жаклин, но Шамрон се обърна, без да й отговори, и се смеси с потока пешеходци.

Половин час по-късно, след като откри кафене „Тамар“ на улица „Шенкин“, тя срещна Стареца и заговори задъхано:

— Момичето с кучето, момчето с уокмена и фланелка с емблемата на „Спрингстийн“, хлапето от кибуца с автомат „Узи“.

Шамрон се усмихна:

— Много добре. Остава ти още един тест тази вечер. Виждаш ли мъжа, който седи сам ей там?