Даниъл Силва - Художникът убиец

— Но ти наистина си се променила, нали, Сара?

— Да, предполагам, че е така. — После си помисли: „Защо казвам това на човек, с когото току-що се запознах? Дали влиза толкова бързо под кожата на всички?“

— И не е само заради работата — продължи Шамрон. — Това е начин на живот. Имаш вземане-даване с модни дизайнери и известни фотографи. Посещаваш пищни партита и първокласни ресторанти с актьори, рок звезди и безделници милионери. Като онзи италиански граф, с когото си имала любовна връзка в Милано, онзи, който издава вестници. Със сигурност не си същото малко еврейско момиче от Марсилия, чиито дядо и баба са били убити от нацистите в Собибор.

— Наистина знаете доста неща за мен.

Тя го огледа внимателно. Беше свикнала да бъде обградена от привлекателни и любезни хора и сега не знаеше как да действа в компанията на този по-скоро грозен мъж с железни рамки на очилата и дупка на якето. В него имаше нещо примитивно — недодялаността на сабра 27 27 Наименование, давано на евреите, дошли в Израел от диаспората — Б.пр. , за която винаги бе слушала. Беше от типа мъже, които не знаеха как да си вържат вратовръзката, но не ги бе грижа за това. Намираше го за извънредно очарователен. Но повече от всичко бе заинтригувана от него самия.

— Като еврейка от Марсилия знаеш, че нашият народ има много врагове. Мнозина искат да ни унищожат, да разрушат всичко, което сме построили на тази земя. — Докато мъжът говореше, ръцете му сякаш моделираха въздуха. — През годините Израел е водил много войни със своите неприятели. Сега няма битки, но страната ни все още е ангажирана в друга, тайна война. Тази война е безконечна. Тя никога няма да свърши. Заради паспорта си и, честно казано, заради външността си можеш да ни бъдеш от голяма помощ.

— Да не би да искате да стана шпионка?

Той се засмя.

— Опасявам се, че става дума за нещо не толкова драматично.

— Какво искате да направя?

— Да станеш бат левейха .

— Съжалявам, но не говоря иврит.

— Бат левейха е термин, който използваме за помощник-агентките. Като бат левейха може да ти се обадим да свършиш някои неща за Службата. Понякога например ще ти поискаме да се представиш за съпруга или приятелка на някой от нашите агенти. Друг път — да се добереш до жизненоважна информация, която жена като теб може да получи по-лесно, отколкото един оперативен работник. — Мъжът замълча за момент, докато си запали нова цигара. — А някой път може да те помолим да изпълниш друга задача, която някои жени намират твърде неприятна…

— Например? — леко настръхна тя.

— Може да поискаме от теб да съблазниш някой мъж от нашите врагове, за да го поставиш в компрометиращо положение.

— В Израел има много красиви жени. Защо, за бога, имате нужда точно от мен?

— Защото ти не си израелка. Защото имаш законен френски паспорт и законна работа — търпеливо обясни Шамрон.

— Законната работа, както я наричате, ми осигурява много пари. Не съм готова да я зарежа.

— Ако решиш да работиш за нас, ще гледам задачите ти да са краткосрочни и да бъдеш компенсирана за пропуснати ползи. — Шамрон се усмихна топло. — Макар да не мисля, че ще мога да ти осигуря обичайната такса от три хиляди долара на час.

— Пет хиляди — поправи го тя с усмивка.

— Моите поздравления!

— Трябва да помисля по този въпрос.

— Но когато обмисляш предложението ми, не забравяй едно нещо. Ако по време на Втората световна имаше Израел, Морис и Рашел Халеви можеха още да бъдат живи. Моята работа е да осигуря оцеляването на държавата ни, така че следващия път, когато някой луд реши да превърне хората ни в сапун, те да имат място, където да намерят убежище. Надявам се, че ще ми помогнеш.

Шамрон й даде визитна картичка и й каза да му се обади за решението си на следващия ден следобед. После се ръкува с нея и си тръгна. Това бе най-твърдата длан, която някога бе докосвала.

А след това нито за миг не се поколеба какъв ще бъде отговорът й. Тя водеше вълнуващ и бляскав живот, но той започна да й се струва глупав и безсмислен в сравнение с този, който й предлагаше Ари Шамрон. Досадните снимки, фамилиарничещите агенти, превзетите фотографи — внезапно всичко това й се стори ужасно изкуствено и претенциозно.

Жаклин се върна в Европа за есенния моден сезон, защото имаше ангажименти в Париж, Милано и Рим. Но през ноември, когато нещата се поуталожиха, сподели с Мишел Ламбер, че е изтощена и се нуждае от почивка. Той отмени ангажиментите й, целуна я по бузата и й препоръча да замине колкото може по-далеч от Париж. Същата вечер тя отиде на гишето на „Ел Ал“ на летище „Шарл де Гол“, взе билета си за първа класа, който Шамрон бе оставил за нея, и се качи на самолета за Тел Авив.