Даниъл Силва - Художникът убиец

Тарик седеше в едно кафене на отсрещния бряг на канала и пиеше горещ сладък чай. За Дейвид Моргентау той знаеше и други неща, които не се появяваха по светските страници на световните бизнес издания. Знаеше, че Моргентау е личен приятел на израелския министър-председател, че е правил някои услуги на Ари Шамрон и че някога е бил таен посредник между израелското правителство и ООП. Поради всички тези причини Тарик щеше да го убие.

Лейла бе подготвила подробен доклад от наблюдението си по време на престоя си в Амстердам. Всяка сутрин Дейвид и Синтия Моргентау излизаха от дома си, за да посещават музеи и да покарат кънки на ледени пързалки в провинцията. През деня в къщата оставаше единствено домашната прислужница — една млада холандка.

„Това ще бъде много лесно“, помисли си Тарик.

Пред къщата спря мерцедес. Тарик погледна часовника си: шестнадесет часът, точно по график. Висок мъж с прошарена коса слезе от колата. Беше облечен в дебел пуловер и панталони от рипсено кадифе и носеше два чифта кънки. Миг по-късно се показа привлекателна жена в черен еластичен клин и пуловер. Когато двамата влязоха в къщата, личният им шофьор подкара мерцедеса нанякъде.

Тарик остави няколко гулдена на масата и излезе.

Снегът се сипеше над Херенграхт, докато той бавно вървеше към яхтата, закотвена на Амстел. Двама велосипедисти мълчаливо профучаха край него, оставяйки черни следи върху прясно навалелия сняг. Вечерите в чужд град винаги го изпълваха с меланхолия. Светваха лампи, служителите напускаха офисите, баровете и кафенетата се изпълваха с хора. През широките прозорци на къщите край канала можеше да види как родители се прибират у дома при децата си, как съпрузи разговарят с жените си, как се срещат любовници. Долавяше и топлата светлина от огнищата. „Живот — помисли си той. — Чужд живот в чужда родина“.

Спомни си какво му бе казал Кемел по време на срещата им във влака. Старият враг на Тарик — Габриел Алон — се бе върнал да помогне на Ари Шамрон да го открият. Но новината не го безпокоеше. В действителност той я приветстваше. Това щеше да направи дори още по-приятни следващите няколко седмици. Удаваше му се възможност да наруши техния така наречен мирен процес и едновременно с това да си уреди сметките с Габриел Алон!

Знаеше, че убийството на Алон няма да бъде лесно. Но докато скиташе по бреговете на Херенграхт, Тарик си даде сметка, че определено има преднина пред своя противник. Самият факт, че му бе известно, че Алон го издирва, му даваше чувството за надмощие. Ловецът трябва да стигне до плячката си, за да я убие. Ако Тарик изиграеше добре картите си, можеше да подмами Алон в капан. „И тогава ще го застрелям, както той стори с Махмуд“, зарече се палестинецът.

Разузнавателните служби залагаха на два основни начина, за да заловят някой терорист. Можеха да използват своите супер технологии, за да прихванат разговорите му, или да проникнат в организацията му, внедрявайки шпионин или като убедят някой от членовете й да им сътрудничи. Тарик и Кемел бяха много внимателни, когато общуваха. По възможност избягваха телефона и интернет мрежата, вместо това използваха куриери. „Като идиота, когото Кемел изпрати в Самос!“, помисли си Тарик със сарказъм. Не, те нямаше да могат да го проследят, като засекат разговорите му, така че трябваше да се опитат да проникнат в групата му. За една разузнавателна агенция беше трудно да проникне в някоя терористична група, а още по-трудно — в тази на Тарик. Неговата организация беше малка, здраво свързана и много мобилна. Хората му, посветили живота си на борбата, бяха много добре обучени и крайно лоялни. Никой от неговите агенти нямаше да го предаде на евреите.

Тарик можеше да се възползва от това преимущество. Той бе поръчал на Кемел да се свърже с всички агенти и да им даде простичка инструкция: ако забележат нещо необичайно, като следене или появата на някой непознат около тях, веднага да докладват за това. Ако Тарик се увереше, че е намесено израелското разузнаване, веднага щеше да се преобрази от преследван в преследвач.

Спомни си една операция, която бе ръководил, докато все още бе в Джихад ел Разд — разузнавателното крило на ООП. Беше идентифицирал един агент на Службата, който работеше под дипломатическо прикритие в Израелското посолство в Мадрид. Разузнавачът бе успял да вербува няколко души от ООП и Тарик реши, че е време да му отмъсти. Той изпрати в Мадрид един палестинец, който да се представи за дезертьор. Палестинецът се срещна с израелския агент в посолството и обеща да му предаде секретна информация за лидерите на ООП и техните лични навици. Отначало израелецът се отдръпна. Тарик обаче бе предположил реакцията му и бе предоставил на своя агент няколко верни и относително безвредни сведения — всичките вече известни на израелците. Разузнавачът повярва, че си има работа с истински дезертьор и се съгласи да се срещне повторно с палестинеца в едно кафене след една седмица. Този път Тарик отиде в Мадрид. Той влезе в кафенето в уреченото време, изстреля два куршума в лицето на разузнавача и спокойно излезе.