Даниъл Силва - Художникът убиец

— Тя е на брат ми, но той е за няколко месеца в Ротердам, където работи на голям строителен обект — обясни Инге.

— Да не би да ми предлагаш да си почина няколко дни в твоята яхта? — дяволито се усмихна Лейла.

— Остани в нея колкото си искаш. Не обичам да се прибирам в пуст дом.

Над реката се зазоряваше. Първите лампи светваха в яхтите, акостирали в стройна редица край дигата. Инге измина късото разстояние по кея, после се качи на палубата на своя плаващ дом. Пердетата на прозорците бяха спуснати. Тя бързо влезе в салона, очаквайки да намери Лейла заспала в леглото. Но вместо това, завари я до печката да вари кафе. На пода до нея имаше куфар. Инге затвори вратата, като се опита да прикрие разочарованието си.

— Снощи, докато беше на работа, позвъних на брат ми в Париж — рече разтревожено Лейла. — Баща ми е болен. Съжалявам, но трябва да си отида веднага вкъщи, за да бъда до майка си.

— Колко време ще отсъстваш? — натъжи се Инге.

— Седмица, най-много две.

— Ще се върнеш ли?

— Разбира се, че ще се върна! — Тя целуна Инге по бузата и й подаде чаша кафе. — Самолетът ми излита след два часа. Седни. Трябва да поговоря с теб за нещо.

Двете се настаниха в салона. Лейла започна направо:

— Утре в Амстердам пристига мой приятел. Казва се Пол. Французин е. Чудех се дали не може да остане тук за няколко дни, докато си намери квартира.

— Лейла, не мога…

— Той е добър човек, Инге. Няма да злоупотреби с гостоприемството ти, ако от това се притесняваш.

— Знам как да се грижа за себе си.

— Значи ще позволиш на Пол да остане тук за няколко дни? — зарадва се Лейла.

— Колко са тези няколко дни?

— Може би седмица.

— И какво ще получа в замяна? — усмихна се момичето.

Лейла бръкна в джоба си, извади малко пликче с бял прах и го вдигна пред себе си, държейки го с два пръста.

Инге посегна и го грабна.

— Лейла, ти си ангел!

— Знам.

Инге влезе в спалнята си и дръпна най-горното чекмедже на скрина си. В него беше комплектът й: пакет спринцовки, свещ, лъжица и дълго гумено маркуче за стягане на ръката. Тя приготви дрогата, докато Лейла опаковаше последните неща от багажа си. После напълни спринцовката и внимателно забоде иглата в една вена на лявата си ръка.

Миг по-късно тялото й бе завладяно от много приятното чувство на вцепененост. Последното нещо, което запомни, преди да изпадне в безсъзнание, бе образът на Лейла.

Нейната красива любовница излезе през вратата и тръгна през палубата на яхтата.

Рандъл Карп бе бивш служител на Службата за техническо обслужване в Лангли, Вирджиния, а сега беше в съмнителната „Кларъндън Интърнашънъл Секюрити“, Мейфеър, в Лондон. Той пристигна в апартамента на Габриел в Съсекс Гардънс в тихите часове точно преди зазоряване. Носеше пухкав пуловер, светлосини дънки и сандали с дебели вълнени туристически чорапи. Мъкнеше две торби. В едната бяха личните му вещи, а в другата — работните му инструменти. Той остави торбите на пода във всекидневната с израз на мълчаливо задоволство и се огледа преценяващо наоколо.

— Харесва ми какво си направил от това място, Гейб. — Говореше монотонно, с южнокалифорнийски акцент.

От последния път, когато Габриел го бе виждал, си бе пуснал дълга коса, хваната на опашка, за да компенсира бързо нарастващата си плешивост.

— Дори мирише подходящо — одобрително кимна той. — Какво е това? Къри? Цигарен дим? Леко вкиснато мляко? Мисля, че тук ще ми хареса.

— За мен е голямо удоволствие — подсмихна се Габриел.

Карп отиде до прозореца.

— Е, къде е нашето момче?

— Третия етаж, точно над входа. Бели пердета.

— Кой е той?

— Палестинец, който иска да навреди на моята страна.

— За това можех и сам да се досетя. Може ли повече подробности? Хамас? Хизбула? Ислямски джихад?

Габриел не отвърна нищо, но и Кари не настоя. Той беше ненадминат специалист по аудиотехника. Прослави се сред западната разузнавателна общност с успешното си подслушване на срещата между един руснак и един агент в Прага. Беше закачил подслушвателното устройство на нашийника на кучето на руснака. Габриел се запозна с него в Кипър по време на съвместно американско-израелско следене на един либийски агент. След операцията по предложение на Шамрон Габриел нае яхта и с Карп плаваха около острова. Мореплавателските умения на Карп се оказаха добри, колкото и подслушвателната му работа, и през тридневната им морска обиколка между двамата се зароди приятелство.