Даниъл Силва - Художникът убиец

— Защо избра точно мен, Гейб? — попита Карп. — Твоите момчета притежават най-добрите играчки в бизнеса. Прекрасни неща. Защо ти трябва външен човек като мен за такава проста работа?

— Защото нашите момчета не успяха да се справят с подобна задача, без да си изгорят пръстите.

— И аз така четох. Предпочитам да не свърша в затвора, Гейб, ако схващаш мисълта ми.

— Никой няма да ходи в затвора, Ранди.

Карп се обърна и погледна през прозореца:

— А онзи тип отвъд улицата ще ходи ли в затвора или имаш други планове за него?

— Какво точно искаш да знаеш? — изгледа го подозрително Габриел.

— Питам дали онзи ще свърши в някоя алея, надупчен с двадесет и два милиметрови куршуми. Хората имат странния навик да умират, когато ти се появиш наоколо.

— Това е само наблюдение. Трябва да знам с кого говори и какво казва. Обичайната работа.

Карп скръсти ръце и огледа ъглите.

— Той професионалист ли е?

— Изглежда добър. Много е дисциплиниран на улицата.

— Може да опитам подслушване през стъклото на прозореца, но ако е печен, той ще вземе контрамерки и ще ни стъжни живота. Освен това лазерът не е много прецизен. Отчита вибрациите на стъклото и ги превръща в звук. А то може да завибрира от уличното движение, от вятъра или от стереоуредбата му. Това не е най-добрият начин да свършим тази работа.

— Какво искаш да направиш?

— Мога да стигна до телефона му чрез разпределителната кутия. — Карп вдигна ръка и посочи отсрещната жилищна сграда. После обясни: — Онази метална кутия на стената вляво от входа. Оттам линиите на Бритиш Телеком влизат в сградата. От нея те се разделят към отделните абонати. Точно там бих могъл да сложа един доста простичък бръмбар на неговата линия. Той ще предава аналогов сигнал и ние ще можем да слушаме телефонните му разговори оттук с обикновено FM радио.

— Нуждая се и от покритие на стаята.

— Тогава ще трябва да проникнем в апартамента му.

— Значи ще проникнем.

— Точно така хората стигат до затвора, Гейб. Нашето момче има ли компютър?

— Предполагам. Освен другите си занимания, той е и студент на половин ден.

— Бих могъл да използвам Темпест 25 25 Съкращение от Transient Emission of Pulse Surveillance Technology. — Б.пр. .

— Извинявай, но бях извън играта в продължение на няколко години — нервно подхвърли Габриел.

— Това е система, развита от холандския учен Ван Ейк — обясни Ранди. — Компютрите комуникират чрез монитор, като си предават сигнали по кабел. Тези сигнали притежават честота и могат да бъдат уловени от подходящо настроен приемник. Ако ползва компютъра си, можем да го наблюдаваме оттук. Ще е като да стоим зад рамото му, докато работи.

— Направи го! — каза Габриел. — Искам и служебния му телефон.

— Къде работи той?

— В един ресторант на Еджуеър Роуд.

— Един радиочестотен бръмбар не би могъл да предава от Еджуеър Роуд дотук. Разстоянието е твърде голямо. Ще трябва да поставя транслационен усилвател, за да усилва сигнала.

— От какво се нуждаеш? — попита Габриел.

— От някакво превозно средство.

— Кола може ли да свърши работа?

— Да, чудесно! — кимна Карп.

— Ще ти доставя една още днес.

— Но да бъде сигурна. Ще я вземеш от някой от вашите малки помагачи ли?

— Не се тревожи за това.

— Само не я кради, моля те. Не ми се иска да бягам от преследващи ме полицаи.

В този момент Юсеф се появи на прозореца и се зае със своята сутрешна инспекция на улицата.

— Това ли е нашето момче? — попита Карп.

— Да, той е.

— Кажи ми нещо, Гейб. Как точно възнамеряваш да влезем в апартамента му?

Габриел го погледна и се усмихна:

— Той си пада по мацки.

В два часа през нощта Габриел и Карп се промъкнаха в алеята зад „Кебаб Фектъри“. За да стигне до разпределителната телефонна кутия, Карп трябваше да се покатери върху голям, поклащащ се боклукчийски казан, пълен с гниещи отпадъци. Той отключи кутията, отвори вратичката и две минути работи мълчаливо на светлината на тънкия лъч на фенерчето с размери на писалка, което стискаше между зъбите си.

Габриел стоеше долу на пост, съсредоточил вниманието си върху входа на алеята.

— Още колко остава? — прошепна той.

— Една минута, ако млъкнеш. Две, ако продължаваш да говориш с мен.

Габриел отново погледна надолу и забеляза двама мъже с кожени якета, които вървяха към него. Единият взе една бутилка и я удари в стената. Приятелят му едва не се пръсна от смях.

Габриел се отдалечи на няколко крачки от Карп, облегна се на стената и се престори, че му е лошо. Двамата мъже го наближиха. По-едрият го сграбчи за рамото. Имаше белег на дясната буза и вонеше на бира и уиски. Другият се изхили глупаво.