Даниъл Силва - Художникът убиец

— Мама пристигна безопасно — прошепна Габриел. Отпусна бутона за комуникация и чу отговора: „Продължете към къщата на мама“.

Докато се носеха с колата, Габриел стискаше беретата между колената си, напрегнат до неузнаваемост. Девойката държеше волана с две ръце, без да откъсва очи от тъмните улици. Тя беше по-висока от Леа, с черни очи и буйна дълга черна коса, хваната със семпла сребърна шнола на тила. Момичето познаваше пътя толкова добре, колкото и самият той. Когато Шамрон го бе изпратил в Тунис да проучи мишената, тя бе отишла с него, представяйки се за съпругата му. Габриел протегна ръка и нежно стисна рамото й. Цялото й тяло беше напрегнато.

— Отпусни се, справяш се чудесно — каза той меко.

А тя се усмихна и леко въздъхна.

Навлязоха в Сиди Бусаид — богато туниско предградие, недалеч от морето. Спряха пред вилата. Двете коли паркираха зад тях. Девойката изключи двигателя на минибуса. Беше дванадесет часът и петнадесет минути — точно по график.

Габриел познаваше вилата като собствения си дом. Беше я изследвал и снимал от всеки възможен ъгъл по време на операцията по наблюдението. Бяха изградили нейно пълно копие в Негев, където той и останалата част от екипа репетираха нападението безброй пъти. При последната тренировка бяха изпълнили мисията за двадесет и две секунди.

— Пристигнахме в къщата на мама — прошепна Габриел в микрофона.

— Посетете я!

Той се обърна и заповяда:

— Започваме!

Отвори вратата на минибуса и пресече улицата, като се движеше бързо, но не тичаше. Долавяше тихите стъпки на командосите от Саярет зад гърба си. Пое няколко пъти дълбоко въздух, за да успокои пулса си. Вилата принадлежеше на Халил ал Вазир, по-известен като Абу Джихад, оперативен шеф на ООП и най-доверения лейтенант на Ясер Арафат.

Точно пред вилата шофьорът на Абу Джихад спеше зад волана на мерцедеса, подарък от палестинския лидер. Габриел притисна беретата със заглушител в ухото му, натисна спусъка и продължи нататък.

На входа на вилата отстъпи встрани, докато двама от командосите поставяха специален безшумен пластичен експлозив на масивната врата. Експлозивът се взриви, издавайки шум, по-тих от пляскане с ръце, и вратата зейна. Габриел въведе екипа в антрето, стиснал с две ръце насочения напред пистолет.

Появи се тунизийски охранител, който посегна към оръжието си, но в същия миг Габриел изстреля няколко куршума в гърдите му.

Застана над агонизиращия мъж и попита:

— Кажи ми къде е той и няма да стрелям в окото ти.

Ала охранителят само свъси вежди от болка и не отговори нищо.

Габриел изстреля два куршума в лицето му.

Изкачи се по стълбите, като в движение сложи нов пълнител в беретата си, и се насочи към кабинета, където Абу Джихад работеше през повечето нощи. Нахлу през вратата и откри палестинеца, седнал пред телевизора, да гледа новинарски кадри от интифадата 24 24 Въстание (ар.). — Б.пр. , за чието ръководство помагаше от Тунис. Абу Джихад посегна към пистолета си, но Габриел се хвърли напред и стреля точно както Шамрон го бе учил. Два куршума улучиха Абу в гърдите. Габриел се надвеси над него, допря дулото на беретата си до слепоочието му и стреля още два пъти. Тялото на Абу се сгърчи в предсмъртна конвулсия.

Габриел излезе тичешком от стаята. В коридора се натъкна на съпругата на Абу Джихад, прегърнала малкия си син и стиснала за ръка голямата си дъщеря. Тя затвори очи и притисна момчето още по-силно към себе си, очаквайки Габриел да я застреля.

— Върни се в стаята си! — извика й той на арабски. После се обърна към дъщерята: — Върви и се погрижи за майка си!

Габриел изхвърча от къщата, последван от целия саяретски екип. Всички връхлетяха в минибуса и двете коли и потеглиха с мръсна газ. Преминаха с пълна скорост през Сиди Бусаид и стигнаха до Руад, където изоставиха автомобилите на плажа и се качиха на гумените лодки. Минута по-късно се носеха по черната повърхност на Средиземно море към светлините на очакващия ги израелски патрулен кораб.

— Тринадесет секунди, Габриел! Направи го за тринадесет секунди! — възкликна девойката.

Тя протегна ръка да го докосне, но той се отдръпна. Гледаше приближаващите светлини на кораба. После вдигна поглед към мастиленочерното небе, търсейки командния самолет, но видя единствено лунния сърп и рояк звезди. След това пред него изплуваха лицата на жената и децата на Абу Джихад. Гледаха го с очи, в които гореше омраза.