Даниъл Силва - Художникът убиец

— Моля ви, не искам неприятности — каза Габриел на английски с френски акцент. — Лошо ми е, твърде много пих.

— Мръсен жабар! — изломоти плешивият. — Освен това ми изглеждаш съмнителен.

— Моля ви, не искам неприятности — повтори Габриел.

Той бръкна в джоба си, извади няколко смачкани банкноти от по двадесет лири и им ги подаде.

— Ето, вземете ги, само ме оставете на мира.

Но едрият мъж с белега перна парите от дланта му. След това изтегли свитата си в юмрук ръка назад и замахна към главата на Габриел.

Десет минути по-късно те бяха в апартамента. Карп беше седнал пред оборудването си на масата в трапезарията. Той взе един мобилен телефон и набра ресторанта. Докато звънеше, увеличи звука на приемника. Чу записаното съобщение, в което се казваше, че „Кебаб Фектъри“ в момента не работи и ще отвори в единадесет и половина на следващия ден. Набра номера за втори път и отново чу съобщението по приемника. Бръмбарът и усилвателят работеха отлично.

Докато прибираше инструментите си, той се замисли за приноса на Габриел към тазвечерната работа. Карп не бе видял нищо, тъй като вниманието му бе останало приковано върху кабелите, но бе чул всичко. В продължение на три секунди бяха прозвучали четири резки удара, като последният бе най-силен. Карп определено бе чул гадното хрущене от счупване на кости. Погледна надолу чак когато свърши инсталирането на бръмбара и затвори кутията. Никога нямаше да забрави гледката: Габриел Алон се навежда над жертвите и проверява пулса им с леко докосване по шията, за да се увери, че са мъртви.

На сутринта Габриел отиде пеша под лекия дъждец до Еджуеър Роуд и купи от вестникарската будка един „Таймс“. Мушна вестника под якето си, прекоси улицата и влезе в едно близко магазинче, откъдето купи лепило, ножица и още един брой на „Таймс“.

Карп спеше, когато Габриел се върна в апартамента. Той седна до масата и сложи двата броя на вестника пред себе си. В горния край на едната страница написа кода за сигурност — свръхсекретно — и получателя — Ром, което бе кодовото име на неговия шеф.

В продължение на петнадесет минути писа съобщението, като с дясната ръка ритмично изписваше буквите, а с лявата притискаше слепоочието си. Изложението му бе сбито и лаконично, както го харесваше Шамрон.

Когато приключи, взе единия брой на „Таймс“, разгърна го на страница осма и внимателно изряза голямото рекламно каре на верига магазини за мъжко облекло. Махна настрана останалата част от вестника, взе втория брой и го отвори на същата страница. Постави доклада си върху рекламното каре и залепи отгоре изрезката от първия брой. Сгъна вестника и го мушна в страничния джоб на черната пътна чанта. След това облече палтото си, метна на рамо чантата и излезе.

Отиде пеша до Марбъл Арч и влезе в метрото. Купи си билет от автомата и преди да мине през турникета 26 26 Въртяща се двураменна или трираменна бариера. — Б.пр. , проведе кратък телефонен разговор. След петнадесет минути пристигна на спирка „Ватерло“.

Боделът на Шамрон чакаше в едно кафене на терминала за билети на Евростар , като държеше найлонова пазарска торбичка с логото на марка американски цигари. Габриел седна на съседната маса и пи един чай, докато четеше вестника. Сетне стана и излезе, оставяйки вестника на масата. Боделът го мушна в торбичката си и се отправи в обратна посока.

Габриел изчака в терминала, докато обявят влака му. Десет минути по-късно се качи на Евростар за Париж.

Елегантната къща се издигаше в края на Херенграхт в Златния завой на амстердамския централен пръстен от канали. Имаше големи прозорци, гледащи към канала, и висок фронтон. Собственикът — Дейвид Моргентау — беше мултимилионер, президент на „Оптик“ — един от най-големите производители на очила в света. Той беше и горещ привърженик на ционизма. През годините бе дал милиони долари на израелски благотворителни организации и бе инвестирал още повече в израелския бизнес. Американец с холандско-еврейско потекло, Моргентау бе участвал в бордовете на няколко нюйоркски еврейски организации и се смяташе за опасен противник, когато ставаше дума за израелската сигурност. Двамата с жена му, която бе известен дизайнер на интериори, посещаваха дома си в Амстердам два пъти годишно: веднъж през лятото — на път за вилата си в покрайнините на Кан, и втори път — през зимата за празниците.