Даниъл Силва - Художникът убиец

Но Габриел прекъсна мечтите й:

— Отново работя за Службата и се нуждая от твоята помощ.

Значи в крайна сметка всичко опираше само до работата. Габриел се бе върнал заради това. Той щеше да се преструва, че онова в миналото никога не се е случвало. Но може би така беше по-лесно.

— Ари ми каза, че си напуснал Службата.

— Помоли ме да се върна заради една задача. Знаеш какъв може да бъде Шамрон, когато иска нещо.

— Спомням си — отвърна Жаклин. — Слушай, Габриел, не знам точно как да се изразя, затова просто ще кажа, че много съжалявам за случилото се във Виена.

Той извърна глава, но очите му бяха студени и безизразни. Очевидно за него Леа беше неприкосновена. Веднъж Жаклин бе видяла нейна снимка. Съпругата на Габриел изглеждаше точно както си я бе представяла — тъмнокоса сабра, преливаща от устременост и самоувереност. Някога Жаклин жадуваше да притежава тези качества. Фактът, че той бе избрал жена като Леа, накара Жаклин да го заобича още повече.

Габриел рязко смени темата:

— Предполагам, че си чула за атентата срещу нашия посланик в Париж?

— Разбира се. Беше ужасно.

— Шамрон е убеден, че Тарик стои зад него.

— И иска да го намериш ли?

Габриел кимна утвърдително.

— Но ти дълго беше извън играта — възрази Жаклин. — Защо не използва някого от своите катса !

— Вероятно не си забелязала, но напоследък Службата имаше повече провали, отколкото успехи.

— Тарик от години успява да бъде на крачка пред Службата. Защо се надяват ти да го откриеш точно сега?

— Шамрон е идентифицирал един от неговите агенти в Лондон. Поставих подслушвателно устройство на телефона в работата му, но трябва да инсталирам такова и в апартамента му, за да разбера с кого и за какво говори. Ако имаме късмет, ще можем да научим къде Тарик планира следващия си удар.

— За какво съм ти аз?

— Трябваш ми, за да вляза в апартамента му.

— Защо ти е нужна моята помощ? Знаеш как да се справиш с ключалка и да поставиш бръмбар .

— Точно в това е въпросът — замислено рече Габриел. — Не искам да отключвам с шперц вратата му, влизането с взлом е рисковано. Ако разбере, че някой е проникнал в апартамента му, ще загубим предимството си. Искам ти да влезеш вместо мен, да вземеш отпечатък от ключовете му и да провериш какъв е телефонът му, за да мога да направя дубликат.

— И как очакваш да стане това? — Жаклин, разбира се, знаеше отговора, но просто искаше той да го каже.

Габриел стана, за да сложи още едно дърво в огъня.

— Юсеф харесва жените. Той се наслаждава на лондонския нощен живот. Искам да го срещнеш в някой бар или дискотека и да се сприятелиш с него. След това съм уверен, че ще те покани в апартамента си.

— Съжалявам, Габриел, но не съм заинтересована. Нека Ари да ти даде някое от новите си момичета.

Той се обърна и я погледна озадачено. „Изненадан е, че му отказвам, не го е очаквал“, помисли си тя.

— Предлагам ти възможност да ми помогнеш да открия Тарик ал Хурани, преди да е убил още евреи и да е причинил още вреди на мирния процес.

— А аз ти казвам, че съм си свършила моята част от работата. Сега е ред на някое друго момиче — прекъсна го Жаклин. После добави по-меко: — Разбирам защо Шамрон е искал да те привлече отново. Ти си най-добрият. Но нямам представа защо се нуждаеш точно от мен.

— Ти също си добра — отвърна Габриел. — А и мога да ти се доверя.

„Какво се опитваш да ми кажеш?“, запита се тя, но гласно изрече:

— След три седмици заминавам за снимки в Карибско море.

— Трябваш ми само за няколко дни.

— Няма да направя това безплатно.

— Тъй като искам теб — отговори Габриел, — ти си в позицията да кажеш цената си.

Жаклин бързо изчисляваше колко ще й трябват за наем, ремонт, реклама…

— Петдесет хиляди.

— Франка ли?

— Не ставай смешен, Габриел. Долари.

Той се намръщи. Жаклин скръсти ръце с решителен вид.

— Петдесет хиляди долара или се обади на Шамрон да му поискаш ново момиче.

— Добре, петдесет хиляди — съгласи се Габриел.

Тя се усмихна.

Жаклин се обади на Марсел Ламбер в Париж и му каза да отмени снимките й за следващите две седмици.

— Да не си си загубила ума! — втрещи се той. — Не може да говориш сериозно. Жена в твоето нестабилно положение не влошава нещата, отменяйки фотосесии. Ето как някои си спечелват кофти репутация.

— Марсел, от седемнадесет години съм в този бизнес и никога не съм проваляла снимки. Просто изникна нещо и трябва да замина за няколко дни.