Даниъл Силва - Художникът убиец

Здесь есть возможность читать онлайн «Даниъл Силва - Художникът убиец» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Художникът убиец: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Художникът убиец»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Спираща дъха интригуваща история за международния тероризъм
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“

Художникът убиец — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Художникът убиец», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Отключи вратата на партера и бавно се заизкачва по стъпалата. На площадката беше входът и на малка туристическа агенция. По стените бяха закачени плакати на амазонки със страхотен тен, които лудуваха — полуголи — под слънцето. „Може би това е най-доброто за мен — каза си Джулиан, загледан в една девойка по монокини, лежаща по очи върху безупречно белия пясък. — Може би трябва да се махна, докато все още разполагам с няколко сносни години. Да напусна Лондон и да отида да си ближа раните на някое топло място“.

Той отключи, отвори вратата, свали си палтото и го провеси на закачалката в антрето. После влезе в кабинета си и натисна ключа на лампата.

— Здравей, Джулиан!

Ишърууд се извърна рязко и се озова лице в лице с Габриел Алон.

— Ти ли си! Как, по дяволите, влезе тук?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Предполагам, че не — отговори Ишърууд. — Какво правиш тук, за бога? И къде беше?

— Имам нужда от една услуга — тихо изрече Габриел.

— Нуждаеш се от услуга! — изригна Ишърууд. — Ти се нуждаеш от услуга — от мен ! Избяга ми посред работата. Изостави моя Вечелио в една корнуолска къщурка без никаква охрана.

— Понякога най-доброто скривалище за една безценна картина е последното място, където някой ще си помисли да я търси. Ако исках да си взема нещо от склада ти долу, щях да го направя доста лесно — спокойно обясни Габриел.

— Защото си изрод! — извика Ишърууд.

— Няма нужда от лични нападки.

— О, така ли? А какво ще кажеш за това? — Джулиан грабна една кафена чаша от бюрото си и я запрати към главата на своя гост.

Габриел разбра, че Ишърууд е пиян, затова го изведе навън да изтрезнее. Обикаляха алеите в Грийн Парк, докато Джулиан не се измори и не се строполи на една пейка. Реставраторът седна до него и изчака да мине една двойка, преди да заговори.

— Тя владее ли машинопис? — попита Ишърууд. — Знае ли как да отговаря на телефона? Как да приема съобщения?

— Не мисля, че има и един цял трудов ден в живота си.

— О, чудесно! Направо изумително!

— Но е умно момиче. Сигурен съм, че ще ти бъде от полза в офиса.

— Това звучи успокояващо. Позволено ли ми е да попитам защо трябва да наемам тази девойка?

— Джулиан, моля те.

— Джулиан, моля те! Джулиан, гледай си работата! Джулиан, млъкни и прави каквото ти казваме! — отново започна да се навива Ишърууд. — При вас винаги е едно и също. И всичко това, докато бизнесът ми отива по дяволите. Оливър ми направи предложение. Ще взема да го приема.

— Оливър не изглежда твой тип — смъмри го Габриел.

— Нямаше да съм в това положение, ако не беше ме напуснал.

— Не съм те напуснал.

— А как наричаш постъпката си, Габриел?

— Това е нещо, което трябва да направя. Точно както някога.

— Някога това беше част от уговорката. Но сега е съвсем друго. Това е бизнес — конкретен шибан бизнес! И ти просто ме изпързаля. Какво да направя с картината на Вечелио, докато ти си въртиш игрички с Ари? — гневеше се Ишърууд.

— Да ме изчакаш — отговори спокойно Габриел. — Това скоро ще свърши и аз ще работя денонощно, докато не приключа с реставрацията.

— Не искам претупана работа. Дадох картината на теб, защото знаех, че няма да бързаш. Ако исках да е пет за четири, можех да наема някой халтураджия, който да ми излезе три пъти по-евтино от теб!

— Дай ми малко време. Дръж купувача си в шах и каквото и да правиш, не продавай нищо на Оливър Димбълби. Иначе никога няма да си го простиш.

Ишърууд погледна часовника си и се изправи.

— Имам среща. С някой, който наистина иска да купи картина. — Той се обърна и тръгна. Но преди да се отдалечи, спря и добави: — Впрочем в Корнуол си оставил едно момченце с разбито сърце.

— Пийл — каза сдържано Габриел.

— Странно е, но никога не съм си те представял като човек, който може да нарани дете — каза замислено Ишърууд. — Предай на твоето момиче да бъде в галерията в девет часа утре сутринта. И я предупреди да не закъснява.

— Ще дойде навреме — обеща Габриел.

— Как да наричам секретарката , която ми изпращаш?

— Можеш да й казваш Доминик.

— Хубавка ли е? — попита Джулиан, възвръщайки част от предишното си чувство за хумор.

— Не е зле.

21. Мейда Вейл, Лондон

Габриел внесе куфарите, докато Жаклин преценяваше новия си дом — малка гарсониера с един прозорец, който гледаше към вътрешен двор. Цялото обзавеждане се състоеше от разтегателен диван, фотьойл с напукана кожа и малко писалище. Близо до прозореца имаше олющен радиатор, а до него — врата, водеща към кухничка, която бе малко по-голяма от каютата в платнохода на Габриел. Жаклин започна унило да отваря и затваря кухненските шкафчета, сякаш всяко следващо бе по-отблъскващо от предходното.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Художникът убиец»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Художникът убиец» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Даниъл Силва - Черната вдовица
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Крадецът
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Английското момиче
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Предателят
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Московска афера
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Агентът
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Пратеникът
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Принцът на огъня
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Смърт във Виена
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Английският убиец
Даниъл Силва
Отзывы о книге «Художникът убиец»

Обсуждение, отзывы о книге «Художникът убиец» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x