Даниъл Силва - Художникът убиец

Прочете документите набързо, сетне си сипа още кафе и ги разлисти отново, този път по-бавно. Имаше странното усещане, че минава през стаите на своето детство — всичко му беше познато, но леко изменено, малко по-различно, отколкото си го спомняше. Както винаги, беше поразен от сходствата между дейността на реставратора и на убиеца. Методологията беше абсолютно същата: да изучиш обекта, да станеш като него, да си свършиш работата и да се измъкнеш, без да оставиш следа. Сякаш четеше студия за Франческо Вечелио, а не папка на Службата, съдържаща документи за терориста Юсеф ал Тауфики. Габриел си спомни думите на Шамрон: „Може би ако ми помогнеш да унищожа Тарик, най-сетне ще се отърсиш от Леа и ще продължиш живота си“.

Когато приключи с втория прочит на документите в папката, той отвори шкафчето под мивката и извади оттам кутия от неръждаема стомана. В нея имаше пистолет: двадесет и два милиметрова полуавтоматична берета, снабдена със специална удължена цев. Предпочитаното оръжие за екзекуции на Службата — тихо, бързо, сигурно. Габриел натисна лостчето на предпазителя и опипа с палец осемте патрона в пълнителя. Те съдържаха по-малко барут, което правеше изстрелите на беретата изключително безшумни. Когато Габриел уби агента на „Черният септември“, действащ в Рим, никой от съседите не беше чул смъртоносните изстрели. Той вкара пълнителя, дръпна затвора и първият патрон влезе в цевта. Беше регулирал добре пружината, за да компенсира по-слабия барутен заряд в патроните. Вдигна оръжието и погледна през мерника. Пред очите му изплува образ: матова кожа с маслинен оттенък, меки кафяви очи, къса черна коса… И отново дочу думите на Стареца:

„Твоят стар приятел Тарик обагри водите на Сена с кръвта на моя народ“.

Габриел свали пистолета, затвори папката и притисна с длани очите си. След трагедията във Виена си беше обещал да напусне Службата. Да не търси повече възмездие, да не пътешества в земята на спомените, да спре всякакви контакти с Главната квартира. Щеше да реставрира картините си, да насочи мислите си към морето и да се опита да забрави за случилото се във Виена. Беше виждал твърде много стари служители, които се отзоваваха, когато от Службата имаха нужда да се свърши някоя мръсна работа, дето никой не я искаше. Познаваше твърде много мъже, които никога не можаха напълно да загърбят тайния свят.

Но ако беше вярно, че момчето наистина може да го отведе до Тарик?

„Ако ми помогнеш да унищожа Тарик, може би ще успееш да си простиш за станалото във Виена“.

Габриел се качи по стълбите и застана пред картината на Вечелио, проверявайки снощната си работа. Одобри я. Поне нещо хубаво бе произлязло от посещението на Шамрон. Изпита пристъп на съжаление. Ако отидеше да работи за Ари, трябваше да изостави Вечелио. Когато се върнеше, щеше да бъде чужд за картината. Щеше да се наложи да започва отначало. „Ами Рембранд?“ Щеше да върне картината на „Кристис“ с най-дълбоко съжаление. Но не и тази на Вечелио. Беше й посветил твърде много време, беше вложил твърде много от себе си в нея, за да остави някой друг да я докосне. Тя беше неговата картина. Джулиан просто трябваше да изчака.

Той се спусна по стълбите, изключи газовото отопление, прибра беретата си и мушна папката на Шамрон в чекмеджето. Когато излезе навън, леденият вятър го прониза. Дъждовните струи заудряха лицето му като сачми. Изпита чувството, че насила са го измъкнали от топлото убежище. Фаловете 19 19 Въже, с помощта на което се издигат корабните платна и сигналните флагове (мор.). — Б.пр. плющяха по мачтата на кеча. Чайките летяха над реката и я огласяха с тревожните си крясъци. Някои от тях със силни махове на крилата се издигаха към сивото облачно небе. Габриел нахлупи качулката си и пое в ледения дъжд.

Пред селския магазин имаше уличен телефон. Габриел набра номера на хотел „Савой“ и помоли да го свържат със стаята на Рудолф Хелер. Винаги си представяше Шамрон зад телефона: набразденото му от бръчки лице, жилестите му ръце, печалното изражение, протритата му от носене шуба…

Ари отговори и двамата мъже си размениха няколко закачки на немски, след това преминаха на английски. Габриел знаеше, че телефонните линии винаги могат да се подслушват, така че когато заговори на Шамрон за операцията, използва кодиран език:

— Проект като този ще изисква големи финансови средства. Ще ми бъдат необходими пари за персонал, транспорт, офис, наемане на апартамент, дребни суми за неочаквани разходи.