Даниъл Силва - Художникът убиец

— Ястието, ордьовърът на таблата му… какъв е бил?

— Пиле, шефе.

— Какъв вид пиле, Узи?

— Не знам, шефе. Просто пиле.

Шамрон поклати разочаровано глава.

— Било е пиле тандури. Пиле тандури по индийски.

— Както кажеш, шефе — недоумяващо го изгледа Узи.

— Пиле тандури — повтори Стареца. — Това е интересно. Трябваше да го знаеш.

Навот се подписа за една служебна кола и се понесе с бясна скорост нагоре по крайбрежния път към Кесария. Беше свършил чудесна работа — бе откраднал копие от видеокасетата от Мюзе д’Орсе, но единственото нещо, за което го бе грижа Стареца, беше пилето. Какво значение имаше дали е било пиле тандури или от „Кентъки Фрайд Чикън“? Може би Лев беше прав — вероятно Шамрон вече си бе изпял песента. „Да върви по дяволите Стареца!“, изруга наум Узи.

Тези дни в Службата се носеше слух: колкото по-далеч сме от миналата катастрофа, толкова по-близо сме до следващата. Шамрон също щеше да се издъни. После щяха отново да го изгонят, този път — за добро.

Ала Навот си даде сметка, че го интересува какво мисли за него Стареца. И то — твърде много. Като повечето офицери на неговата възраст, той благоговееше пред великия Шамрон. През годините бе свършил много работа за Стареца — мръсна работа, която никой друг не искаше. Неща, които трябваше да останат в тайна от Лев и останалите. Би направил почти всичко, за да си възвърне благоволението му.

Той влезе в Кесария и паркира пред един жилищен блок, на няколко пресечки от морето. Шмугна се във фоайето и се качи с асансьора до четвъртия етаж. Все още имаше ключ, но предпочете да почука. Не беше предупредил, че идва, а тя можеше да е с друг мъж. Бела имаше връзка с много мъже.

Отвори му вратата, облечена с избелели дънки и скъсана блуза. Имаше високо стройно тяло и красиво лице, което изглеждаше постоянно скръбно. Погледна Навот с едва прикрито раздразнение, после отстъпи встрани и му позволи да влезе. Апартаментът й приличаше на антикварна книжарница и миришеше на тамян. Бела беше писателка и историчка, експерт по арабските въпроси, и Службата от време на време я използваше като консултант за сирийската и иракската политика. С Навот бяха любовници, преди Службата да го изпрати в Европа. Сега тя малко го презираше, задето бе предпочел оперативната работа пред нея. Узи я целуна и леко я побутна към спалнята. Бела се съпротиви, но бързо се предаде.

По-късно го попита:

— За какво мислиш?

— За Шамрон.

— Какво има пък сега?

Узи й разказа, колкото му бе позволено — без подробности, само основното.

— Знаеш как работи Ари — рече Бела. — Съсипва те, когато иска нещо. Имаш две възможности. Можеш да се върнеш в Париж и да забравиш за това или да отидеш с колата до Тиверия тази вечер и да видиш какво си е наумило този път за теб старото копеле.

— Може би не искам да знам — замислено отрони Навот.

— Глупости, Узи! Разбира се, че искаш. Ако аз ти кажа, че не ща повече да те виждам, изобщо няма да ти пука. Но ако Стареца те погледне накриво, ще се сринеш.

— Грешиш, Бела.

— За кое по-точно?

— За първото. Ако ми кажеш, че никога повече не искаш да ме виждаш, ще напусна Службата и ще те помоля да се омъжиш за мен.

Тя го целуна по устните закачливо:

— Не искам да те виждам никога повече.

Навот се усмихна и притвори очи.

— Боже мой, какъв ужасен лъжец си! — възкликна Бела.

Но Узи вече се бе замислил за нещо съвсем друго.

— Има ли индийски ресторант в Кесария? — попита той.

— Всъщност има един много добър недалеч оттук.

— В него сервират ли пиле тандури?

— Все едно да питаш дали в италиански ресторант сервират спагети — засмя се Бела.

— Облечи се. Отиваме там.

— Ще приготвя нещо за хапване, не ми се излиза.

Обаче Навот вече нахлузваше панталоните си.

— Облечи се. Имам нужда от пиле тандури.

През следващите седемдесет и два часа Ари Шамрон се държеше като човек, който е надушил дим и френетично търси огъня. Само да се чуеше, че той приближава, всички в помещението се изпаряваха, сякаш по килима бе търкулната граната. Той кръстосваше коридорите на сградата на булевард „Цар Саул“, като нахълтваше неочаквано на събрания и призоваваше служителите да търсят по-усърдно и да слушат по-внимателно. Къде за последен път е бил видян Тарик? Какво е станало с другите членове на ударния екип от Париж? Прихванато ли е нещо интересно по електронен път? Някакви дочути разговори? Дали планират да нанесат нов удар?

„Шамрон има треска — каза Лев на Мордекай по време на една късна вечеря в стола. — Жаден е за кръв. По-добре да го държат изолиран от незаразените. Да го изпратят в пустинята. Да го оставят да вие срещу луната, докато пукне“.