Даниъл Силва - Художникът убиец

— Какво те кара да мислиш, че ще можеш да откриеш Тарик?

— Сега по-добре от всякога съм подготвен да го намеря — решително заяви Шамрон.

— Благодарение на този твой източник на информация ли?

— Да.

— Разкажи ми за него — кимна премиерът.

Шамрон едва доловимо се усмихна.

— Това беше случай, с който се занимавах лично, преди да ми кажат, че повече не се нуждаят от услугите ми на булевард „Цар Саул“ — обясни той. — Става дума за дълготрайно внедряване, нещо, което отне години, за да се изгради. Сега източникът ми участва в екипа по планирането и задействането на операциите в организацията на Тарик.

— Знаел ли е източникът ти предварително за Париж?

— Разбира се, че не! Ако той бе подал сигнал, щях да предупредя всички застрашени, дори ако това изискваше да го изтегля.

— Тогава направи го — каза министър-председателят. — Смачкай фасона на Тарик. Накарай го да си плати заради Елияху и всички други, които е убил през годините. Удари го здравата, така че никога повече да не се изправи.

— Подготвен ли сте за отзвука, който ще има едно убийство в този период? — надигна вежди Шамрон.

— Няма да има отзвук, ако е извършено както трябва.

— Палестинските власти и техните приятели във Вашингтон и Западна Европа едва ли ще погледнат с добро око на едно покушение, дори и мишената да е Тарик.

— Тогава погрижи се да не оставите никакви следи. Увери се, че твоите кидони 12 12 Членове на „Кидон“ — отряд екзекутори на Мосад. — Б.пр. няма да бъдат заловени като онази двойка сбъркани аматьори, които бяха изпратени в Аман. Щом подпиша заповедта, операцията е в твои ръце. Ликвидирай го, както намериш за добре. Просто го ликвидирай! Израелският народ никога няма да ми позволи да сключа мир, докато Тарик или някой друг като него обикаля на свобода и убива евреи.

— Ще имам нужда от съответната документация, за да задействам нещата.

— Ще я имаш до края на деня — обеща министър-председателят.

— Благодаря ви, господин премиер.

— А кого имаш предвид за работата?

— Мислех, че нямате намерение да се намесвате — отклони въпроса Шамрон.

— Просто искам да знам на кого ще възложиш случая. Не смятам, че това може да се нарече намеса.

— Имам предвид Алон.

— Габриел Алон? Той не напусна ли Службата след Виена?

Шамрон присви рамене — тези неща нямаха значение, когато ставаше дума за човек като Габриел Алон.

— Отдавна никой в Службата не се е занимавал със случай като този. А и да са го правили, обикновено са се прецаквали — обясни Ари. — Обаче има и друга причина, поради която искам Алон. Тарик действа предимно в Европа. А Габриел има много голям опит на континента. Той знае как да направи нещата, без да се вдига шум.

— Къде е Алон сега?

— Последния път, когато имах новини от него, живееше някъде в Англия.

Министър-председателят се усмихна:

— Ще ти е по-лесно да откриеш Тарик, отколкото Алон, така ли?

— Ще намеря Габриел, а той ще сгащи Тарик. — Шамрон стисна устни. — И тогава работата ще е свършена.

Фериботът от Турция пристигна с дванадесет часа закъснение поради бурното море в пролива до нос Микале. Тарик никога не бе харесвал корабите, защото мразеше усещането, че е заобиколен от вода, без път за бягство. Той стоеше на носа, вдигнал яката си заради нощния вятър, и гледаше наближаващия остров Самос. На лунната светлина се очертаваха върховете на двете отличителни за острова планини: по-близката — Ампелос, и Керкис — в далечината.

През петте дни след атентата в Париж Тарик бе пътувал на югоизток през Европа, променяйки изкусно външния си вид и паспортите си. Шест пъти смени колата. Последната — тъмнозелено волво комби — остави близо до терминала в Кушадасъ, на турската страна на пролива. Тя щеше да бъде прибрана от един агент от неговата организация.

По време на странстването си беше съблазнил три жени: сервитьорка в Мюнхен, фризьорка в Букурещ и камериерка в София. На всяка от тях разказа различна история. За немкинята беше италиански търговец на платове, пътуващ за Париж. За румънката бе египетски търговец, който се надява да прави някакъв бизнес в Украйна. За българката — французин с богати родители, който обича да пътува и да чете философски книги. Тарик се люби с тях по различен начин. Немкинята изчука, без да го е грижа за нейното удоволствие. На румънката подари много оргазми и златна гривна. Българката беше чернокоса девойка с маслинен тен. Тя му напомни за палестинските момичета. Правиха любов през цялата нощ, докато не стана време тя да тръгне на работа. Домъчня му, когато си отиде.