Даниъл Силва - Художникът убиец

Фериботът навлезе бавно във водите на пристанището и акостира. Тарик слезе на сушата и се насочи към една ярко осветена таверна. Пред нея беше паркиран тъмносин мотоциклет със смачкано огледало за обратно виждане, точно както му бе обещано. В джоба на седалката имаше ключ. Той завърза пътната си чанта върху багажника на мотоциклета и запали двигателя. Минута по-късно се носеше с пълна скорост по тесен път към планината.

Не беше облечен за нощно пътуване. Тънките кожени ръкавици, плитките мокасини и черните му джинси не бяха пригодни за студа. Въпреки това той даде газ и пришпори мотоциклета, за да може да изкачи хълма в полите на планината Керкис. Намали, за да вземе един остър завой, после отново даде газ и профуча през лозе, което се простираше по склона чак до малка долина. Над лозето имаше маслинена горичка, а над нея се издигаха като стена високи кипариси, чиито тъмни силуети се очертаваха на фона на обсипаното със звезди небе. Въздухът бе наситен с аромата им. По-късно долови друг мирис — някъде печаха месо на открит огън. Това му напомни за Ливан. „Хубаво е да напуснеш Париж. Мрачният сив Париж в края на есента“, помисли си Тарик. Доволен бе, че се връща в Източното Средиземноморие.

Пътят премина в неравна пътека и Тарик намали скоростта. Глупаво бе да се кара толкова бързо в непозната местност, ала напоследък му харесваше да поема ненужни рискове. За пръв път, откакто бе напуснал Париж, се замисли за американското момиче. Не изпитваше угризения или вина. Смъртта й, макар и злочеста, беше напълно необходима.

Той отново даде газ и се заспуска по полегатия склон към тясна долина. Замисли се за тази своя потребност, за непреодолимия импулс да бъде в компанията на жена по време на акция. А причината за това се коренеше още в бежанския лагер в Сидон. Баща му бе умрял, когато той беше малък, а по-големият му брат — Махмуд — бе убит от евреите. Тарик бе отгледан от майка си и по-голямата си сестра. В бараката им имаше само една стая, така че той, майка му и сестра му спяха в едно легло — Тарик по средата, с глава, облегната на гърдите на майка му, и кокалестото тяло на сестра му, притиснато до гърба му. Понякога лежеше буден и слушаше тътена от артилерийския огън или бръмченето на израелските хеликоптери, кръжащи над лагера. Тогава си мислеше за баща си — как бе умрял от мъка, с ключовете на фамилния дом в Горна Галилея все още в джоба му. Мислеше и за клетия Махмуд. Той мразеше евреите толкова силно, че усещаше болка в гърдите. Обаче никога не изпитваше страх. Не и когато бе в леглото, защитен от своите жени.

Варосаната вила се издигаше на върха на една оголена скала на каменистия склон между селата Месогион и Пиргос. За да стигне до нея, Тарик трябваше да поеме по стръмна пътека, която минаваше през старо лозе. Миризмата от скорошния гроздобер още се носеше във въздуха. Той изключи двигателя и в миг го обгърна невероятна тишина. Подпря мотоциклета на стъпенката, измъкна пистолета си „Макаров“ и тръгна през малка градинка към входа на вилата.

Мушна ключа в ключалката, завъртя го бавно, пробвайки дали няма да срещне някаква съпротива. После отвори вратата и влезе с насочен пистолет. Когато я прихлопна зад себе си, във всекидневната светна лампа, осветявайки строен млад мъж, който седеше на обикновена кушетка. Тарик едва не го застреля, преди да види, че пистолетът му лежи на масата пред него, а самият той бе вдигнал ръце в знак, че се предава.

Тарик насочи своя макаров към лицето на младия мъж:

— Кой си ти?

— Казвам се Ахмед. Кемел ме праща.

— Замалко да те гръмна. Тогава никога нямаше да разбера защо те е изпратил.

— Очакваше се да пристигнеш тази сутрин. Нямаше къде другаде да те срещна.

— Фериботът закъсня. Щеше да знаеш това, ако си бе направил труда да се обадиш по телефона. Какво иска Кемел? — стрелна го с очи Тарик.

— Настоява да се срещнете. Каза, че трябва да обсъди нещо с теб, но било твърде важно, за да го направи по обичайния начин за свръзка — обясни Ахмед.

— Кемел знае, че не обичам личните срещи.

— Взел е специални мерки.

— Какви са те? — попита Тарик недоверчиво.

— Имаш ли нещо против да насочиш пистолета си някъде другаде?

— Да, имам. Откъде да знам, че наистина си изпратен от Кемел? А ако истинското ти име е Ицхак или Ионатан, ако си израелец или работиш за ЦРУ? Може Кемел да е бил разкрит и да си дошъл да ме убиеш.

Младият мъж въздъхна тежко и заговори:

— Кемел иска да се видите след три дни в купе в първа класа на влака, пътуващ от Цюрих до Прага. Ще се присъединиш към него, в който и да е момент от пътуването, когато решиш, че е безопасно.