Даниъл Силва - Художникът убиец

Тарик изкачи стълбите, все така стискайки я здраво, а ръката му бе топла и влажна. На стълбището миришеше на къри и терпентин. Една врата се отвори и от нея надникна брадясал мъж, облечен в бяла роба. Той погледна палестинеца, после се прибра в апартамента си и тихо затвори вратата.

Стигнаха до жилище 2А. Тарик почука тихо два пъти.

Лейла отвори и дръпна Жаклин вътре.

Ари Шамрон пристигна в Израелската дипломатическа мисия към Обединените нации, намираща се на ъгъла на Второ Авеню и 43-а улица. Той си проправи път с леко приведена глава през група демонстранти и влезе в мисията. Един човек от охраната го очакваше във фоайето и го придружи по стълбите до стаята на агентите от специалните служби. Министър-председателят беше там в компанията на трима на вид изнервени помощници, като барабанеше с пръсти по масата. Шамрон седна и погледна към шефа на протокола.

— Дайте ми копие от графика на премиера и напуснете помещението.

Когато помощниците излязоха от стаята, министър-председателят попита:

— Какво се случи в Монреал?

Шамрон му разказа подробно. Когато приключи, премиерът притвори очи и притисна с пръсти слепоочията си.

— Върнах те на работа, за да възстановиш репутацията на Службата, Ари, а не за да предизвикаш нов провал! Имаме ли основание да смятаме, че канадците са наясно за нашето присъствие в Монреал?

— Не, господин премиер.

— Смяташ ли, че агентката ти още е жива?

— Трудно е да се каже, но положението изглежда доста мрачно. Досега жените, които Тарик е използвал за прикритие, винаги са свършвали зле.

— Ако разбере за тази жена, пресата ще ни разкъса. Отсега виждам водещите заглавия: „Красива френска манекенка — тайна агентка на израелците!“. По дяволите, Ари! — избухна премиерът.

— Няма начин официално да бъде свързана със Службата — отвърна Шамрон.

— Някой ще се добере до истината. Винаги става така.

— Ако това се случи, ще използваме нашите приятели — като Бенджамин Стоун — за контраатака. Мога да ви гарантирам пълно опровержение на тази история.

— Не ми трябва опровержение! — намръщи се министър-председателят. — Ти ми обеща главата на Тарик на тепсия, без никакви следи! Аз все още искам главата му, но искам и Жаклин Дьолакроа. Жива!

— И ние желаем същото, господин премиер. Обаче в този момент вашата сигурност е на първо място. — Шамрон взе графика и започна да го чете. — След церемонията в Обединените нации е предвидена среща с инвеститори, а след това — посещение на Нюйоркската стокова борса. После отивате в хотел „Уолдорф“ за лек обяд, даван във ваша чест от „Приятелите на Цион“. — Шамрон вдигна поглед: — И това е само през първата половина на деня! Следобед имате посещение в Центъра на еврейската общност в Бруклин за обсъждане на проблемите във връзка с мирния процес. После се връщате в Манхатън за серия от коктейли и приеми. — Свали листа и погледна към министър-председателя: — Това е кошмар за охраната. Искам Алон да бъде включен в състава на личната ви охрана за деня.

— Защо точно Алон?

— Защото разгледа добре Тарик в Монреал. Ако той се появи, Габриел ще го познае — обясни Шамрон.

— Кажи му, че трябва да облече костюм.

— Не мисля, че притежава такова чудо.

— Намери му един! — приключи премиерът.

Апартаментът беше малък: оскъдно обзаведена всекидневна, кухня с печка с два котлона и напукана мивка, спалня с едно легло и миришеща на мухъл баня. На прозорците бяха закачени дебели вълнени одеяла, които не пропускаха никаква светлина. Тарик отвори вратата на стенния гардероб. Вътре имаше голям куфар. Той го занесе във всекидневната, сложи го на пода и го отвори. В него бе поставен безупречно изгладен и сгънат черен габардинен панталон, бяло официално сако, бяла риза и папийонка. В отделението, затворено с цип, имаше портфейл. Палестинецът го отвори и разгледа съдържанието му: нюйоркска шофьорска книжка на името на Емилио Гонсалес, кредитна карта „Виза“, карта за видеотека, различни квитанции, закачваща се табелка за самоличност. Кемел бе свършил добра работа.

Тарик разгледа снимката. Емилио Гонсалес беше оплешивяващ мъж с прошарена коса и гъсти мустаци. Но бузите му бяха по-пълни от тези на Тарик. Нищо работа — няколко памучни тампона щяха да свършат работа. Той извади дрехите от куфара и внимателно ги сложи върху облегалката на един стол. После грабна последния предмет — малък кожен несесер — и влезе в банята.