Даниъл Силва - Художникът убиец

Той говори почти час, без да спре. Очевидно това му доставяше удоволствие. В крайна сметка беше надиграл една от най-страховитите разузнавателни служби в света. Разказа й как бяха научили, че Габриел се е върнал на работа в Службата, за да го открие. Каза й за тайните инструкции, които бяха получили всички агенти на неговата организация. Разкри й как Юсеф веднага е информирал своя наблюдаващ офицер за връзката си с привлекателна французойка.

— Наредихме на Юсеф да продължи да се вижда с теб, а в това време проверихме в Париж твоята история за прикритие. Открихме пукнатина — малка, но все пак пукнатина. Направихме ти снимки в Лондон и ги сравнихме с тези на жената, работила с Габриел Алон в Тунис. След това казахме на Юсеф да задълбочи приятелството си с Доминик Бонар. Да създаде емоционална връзка с нея, да изгради взаимно доверие.

Тя си спомни за дългите им разговори. Неговите лекции за страданията на палестинския народ. Признанията му за белезите по гърба му и за ужасяващата нощ в лагера „Шатила“. През цялото време, докато бе вярвала, че контролира играта, че тя е измамницата и манипулаторката, в действителност това е бил Юсеф.

— Когато счетохме, че връзката ви се е задълбочила достатъчно, накарахме Юсеф да те помоли за много специална услуга: да придружиш един палестински функционер във важна тайна мисия. Ти изложи доста убедителни аргументи, но накрая естествено се съгласи, защото не си Доминик Бонар, секретарка в лондонска галерия, а Сара Халеви — агент на израелското разузнаване. Ари Шамрон и Габриел Алон правилно допуснаха, че палестинският функционер съм аз, тъй като съм известен с това, че използвам в моите операции нищо неподозиращи жени. Двамата те въвлякоха в тази опасна операция, защото искаха мен. Но сега аз ще обърна играта срещу тях. Ще те използвам, за да ми доведеш Алон.

— Остави го! — каза Жаклин. — Достатъчно е страдал заради теб.

— Той ли е страдал! Габриел Алон уби моя брат. Неговото страдание е нищо в сравнение със страданието на моето семейство.

— Брат ти беше терорист! Той заслужаваше да умре!

— Той се бореше за свободата на своя народ. Не биваше да умре като куче в леглото си.

— Това беше много отдавна. Сега всичко е свършило. Убий мен вместо Габриел — притисна го с леден поглед Жаклин.

— Много благородно от твоя страна, Сара — леко се усмихна Тарик, — но приятелят ти няма да загуби още една жена без бой. Затвори очи и си почини малко. Тази нощ ни очаква дълъг път.

На разсъмване Тарик пресече Уайтстоун Бридж и влезе в Куинс. Трафикът взе да се усилва, когато мина летище „Ла Гуардия“. На изток небето изсветля от настъпващата зора. Той включи радиото и се заслуша в новините за уличното движение, после намали звука и се концентрира върху шофирането. След няколко минути пред тях се появи Ист Ривър. Жаклин видя първите слънчеви лъчи, които позлатяваха небостъргачите в Долен Манхатън.

Тарик излезе от магистралата и пое по улиците на Бруклин. Сега, когато беше светло, тя за пръв път можа да го разгледа добре. Дългото нощно шофиране си бе казало думата. Палестинецът беше блед, очите му бяха зачервени и напрегнати. Той караше с дясната ръка. Лявата лежеше в скута му, стискайки пистолета „Макаров“.

Жаклин погледна пътните знаци: авеню „Кони Айланд“. Кварталът определено бе придобил азиатски вид. По тротоарите се ширеха пъстри пакистански пазари с щандове за плодове. До тях имаше ливански и афганистански ресторанти. Близкоизточни пътнически агенции. Магазин за килими и кахлени плочки. Тухлената сграда на бивш търговски склад бе превърната в джамия, чиято фасада бе облицована с изкуствен зелено-бял мрамор.

Тарик зави в тиха улица с жилищни кооперации, наречена „Парквил Авеню“. Измина бавно една пресечка и спря пред триетажна тухлена сграда на ъгъла на Източна Осма улица. На партера се помещаваше магазин за деликатеси. Той угаси двигателя и натисна два пъти клаксона. В апартамента на втория етаж проблесна светлина.

— Изчакай ме да заобиколя колата! — нареди спокойно Тарик на Жаклин. — Не отваряй вратата. Ако го направиш, ще те убия. Като слезем от колата, ще влезем вътре и ще се качим по стълбите. Ако издадеш някакъв звук, ако се опиташ да избягаш, ще те застрелям. Разбра ли?

Тя кимна. Палестинецът мушна пистолета в джоба на палтото си и слезе. После заобиколи автомобила отзад, отвори нейната врата и я измъкна навън за ръката. Двамата бързо пресякоха улицата. Вратата на партера беше леко открехната. Влязоха вътре и пресякоха малко фоайе с разпилени по пода рекламни листовки. Ръждясал велосипед без гуми беше облегнат на напукания дървен цокъл.