Даниъл Силва - Художникът убиец

Лейкопластът върху устата на Жаклин заглуши вика й. С невинно изражение Лейла се приведе, подуха върху опарената кожа и придърпа блузата върху нея. Но допирът на тънката памучна материя не облекчи болката, а още повече я засили. Жаклин стисна очи и по лицето й потекоха горещи сълзи.

— Да опитаме пак — повтори Лейла. — Чука ли се с Тарик?

Жаклин поклати глава, без да отваря очи.

— Много лошо! — въздъхна чернокосата хубавица. — Чувала съм, че е прекрасен любовник. Момичето в Париж ми разказваше всичко до най-малките подробности. В известен смисъл тя извади късмет, че накрая Тарик я уби. Никой мъж нямаше да я оправя като него. Любовният й живот щеше да бъде низ от разочарования.

Жаклин си даде сметка, че никога няма да излезе от тази стая. Лейла беше психопатка, едва ли щеше да я остави жива. Всъщност тя вероятно щеше да изпита удоволствие от смъртта й. Не, помисли си Жаклин, ако й бе съдено да умре, щеше да го направи по собствените си правила. И то като се опита да спаси Габриел.

Но как? Като намери възможност да се измъкне. Обаче за целта трябваше да убеди Лейла да я отвърже от леглото.

През лейкопласта Жаклин успя да изфъфли:

— Трябва да отида до тоалетната.

— Какво каза?

Жаклин повтори думите си по-високо.

— Щом трябва, иди — отговори Лейла.

— Моля те — настоя Жаклин.

Девойката сложи празната чаша на пода и измъкна пистолета от колана на джинсите си.

— Не забравяй, че вече нямаме нужда от теб. Ако се опиташ да избягаш, ще те застрелям в красивото лице. Разбра ли?

Жаклин кимна утвърдително.

Лейла първо отключи белезниците на ръцете й, а после — на краката й и нареди:

— Ставай, но бавно! Върви с ръце на тила.

Жаклин се подчини. Влезе в тоалетната, обърна се и понечи да затвори вратата, но Лейла я задържа с ръка и насочи пистолета към лицето й:

— Хич не си го и помисляй!

— Моля те — каза Жаклин.

Палестинката се огледа. Тоалетната беше без прозорец и нямаше друг изход.

— Чукни, когато си готова, Доминик. Стой вътре, докато не ти наредя да излезеш!

Жаклин смъкна джинсите си и седна на тоалетната чиния. А сега какво? За да избяга, имаше нужда от някакво оръжие. Помисли да използва капака на тоалетната чиния, но той беше твърде голям и тежък. Огледа помещението: шише с шампоан, сапун, тубичка с крем за бръснене, самобръсначка за еднократна употреба и… пиличка за нокти!

Тя лежеше на поличката под огледалото. Беше метална, заоблена от единия край и остра от другия. Жаклин си спомни курса по самоотбрана в Академията. Всеки предмет можеше да се превърне в смъртоносно оръжие, ако с него се нанесеше удар на точното място: в очите, ушите, гърлото. Тя взе внимателно пиличката и я стисна в шепата си.

„Но ще мога ли наистина да го извърша?“, запита се Жаклин. После си помисли за това, което Тарик готвеше на Габриел. За озлобената Лейла. Вдигна блузата си и погледна зачервената кожа на корема си.

Изправи се и почука на вратата. Чу гласа на пазачката си:

— Отвори бавно и излез с ръце на тила!

Криейки пиличката в шепата си, Жаклин отвори вратата и постави ръцете си на тила. След това излезе от тоалетната и се отправи към всекидневната. Лейла я чакаше там с насочен към гърдите й пистолет.

— Обратно в спалнята! — заповяда тя, размахвайки оръжието.

Жаклин влезе в спалнята. Лейла вървеше на крачка зад нея, стискайки пистолета в протегнатите си напред ръце. Жаклин спря в края на леглото.

— Лягай и закопчай белезницата на дясната си китка! — нареди девойката.

Жаклин се поколеба.

— Направи го! — изкрещя Лейла.

Жаклин се извърна рязко и замахна, стиснала пиличката. Хвана палестинката неподготвена. Вместо да стреля, тя инстинктивно вдигна ръце да се предпази. Жаклин се бе прицелила в ухото й, но Лейла отскочи и острието на пиличката разсече бузата й.

От дълбоката рана бликна кръв. Лейла изрева от болка и изпусна пистолета.

Жаклин устоя на инстинктивния порив да се наведе и да го грабне. Вместо това, светкавично нанесе втори удар и този път заби острието в шията на противничката си. Плисна топла кръв и опръска ръката й.

Жаклин пусна пиличката, която остана да стърчи от шията на Лейла. Палестинката се взря в нея — в погледа й се четеше смесица от болка, ужас и пълна изненада.

След това всичко стана за секунди: Жаклин се наведе и взе падналия пистолет.

Лейла измъкна окървавеното острие от шията си и се хвърли към неприятелката си с убийствена ярост в очите.

Жаклин вдигна пистолета и я прониза с един куршум в сърцето.