Даниъл Силва - Английският убиец

Англичанина не се притесняваше ни най-малко. Ако поради някаква причина сепаратистите го бяха набелязали, той бе сигурен, че ще може сам да се погрижи за себе си.

Погледът му се закова върху входа на банката. След няколко минути един банков касиер на име Фелипе Навара щеше да излезе за обедната си почивка. Колегите му вярваха, че си отива у дома за обяд и за следобедната сиеста с жена си. Жена му вярваше, че се среща тайно със своите баски политически съмишленици. Но всъщност Фелипе Навара отиваше в един жилищен блок в стария град, точно до Пласа де ла Вирген Бланка, където щеше да прекара следобеда с любовницата си — красиво чернокосо момиче на име Амайа. Англичанина знаеше това, защото вече почти седмица бе наблюдавал Навара.

В един и петнайсет Навара излезе от банката и се запъти към стария град. Англичанина остави на масата шепа песети, достатъчни, за да плати сметката си и да остави щедър бакшиш на сервитьора, и бавно тръгна след него. Когато навлязоха в една гъмжаща от хора търговска улица, той остана на безопасно разстояние зад него. Нямаше защо да се приближава прекалено много. Знаеше къде отива набелязаната жертва.

Фелипе Навара не бе обикновен банков касиер. Той беше действащ агент на организацията „Еускади Та Ас-катасуна“ (Родина и свобода за баските), по-известна под името ЕТА. Според лексикона на ЕТА Навара беше спящ командос . Той водеше нормален живот, имаше нормална работа и получаваше заповеди от неизвестен командир. Преди година му бе наредено да убие млад офицер от Националната гвардия. За нещастие на Навара, бащата на офицера бе преуспяващ винопроизводител, човек, притежаващ предостатъчно пари, за да финансира едно обширно и щателно издирване на убиеца на сина си. Част от тези пари днес се намираха в швейцарската банкова сметка на Англичанина.

Сред европейските експерти в областта на терористичната дейност ЕТА се славеше с обучение и дисциплина, конкуриращи Ирландската републиканска армия — групировка, с която Англичанина си бе имал работа в миналото. Но според досегашните наблюдения на Англичанина, Фелипе Навара, изглежда, бе един доста фриволен агент. Вървеше право към апартамента на момичето, без да взема каквито и да било мерки за безопасност или да се предпазва от наблюдение. Беше истинско чудо, че е успял да убие онзи офицер от Националната гвардия и да се измъкне. Англичанина смяташе, че вероятно ще направи услуга на ЕТА, като елиминира един толкова некомпетентен агент.

Навара влезе в един жилищен блок. Англичанина прекоси улицата и се настани в една сладкарница, където изяде две пасти и изпи още едно cafe con leche . Не обичаше да работи на празен стомах. Погледна часовника си. Навара бе вътре от двайсет минути — предостатъчно време за прелюдията към сексуалния акт.

Докато прекосяваше тихата улица, му хрумна нещо забавно. Ако сега позвънеше на съпругата на Навара — червенокоса жена с пламенен баски темперамент, тя вероятно щеше да свърши работата вместо него. Но строго погледнато, това щеше да представлява нарушение на договора. Освен това той искаше сам да го извърши. Англичанина харесваше работата си.

Влезе в прохладното и сумрачно фоайе на сградата. Точно пред него бе входът към сенчест вътрешен двор. Вдясно имаше цяла редица от пощенски кутии. Той бързо се изкачи на четвъртия етаж и стигна до вратата на апартамента на момичето.

Работеше телевизор; даваха някаква глупава телевизионна игра по „Антена 3“. Това заглуши минималния шум от отварянето на ключалката с шперц. Англичанина влезе в апартамента, затвори вратата и отново я заключи. След това тихо се вмъкна в спалнята.

Навара седеше на ръба на леглото. Жената бе коленичила на пода и главата й се движеше ритмично между краката му. Навара бе вплел пръсти в косата й, очите му бяха затворени и не усети влизането на още един човек в стаята. Англичанина се зачуди защо ли правят любов под звуците на телевизионно шоу. Всеки си има свой начин , помисли си той.

Прекоси мигом стаята с три големи скока, заглушени от звука на телевизора. Ножът се плъзна от ножницата, закрепена под десния му лакът, и падна в дланта му. Това бе войнишко оръжие, с масивно назъбено острие и дебела дръжка, обвита с кожа. Той го държеше така, както го бяха обучавали в щаба на стария му полк сред брулената от ветровете пустош някъде в централните графства на Англия.

Когато пробождате някого с нож, естественото ви желание е да го направите изотзад, така че убиецът и жертвата да не застанат лице в лице, но Англичанина бе обучен да убива в упор. В този случай елементът на изненада се губеше, но Англичанина беше човек на навиците и вярваше, че трябва да върши всичко според инструкциите.