Даниъл Силва - Английският убиец

После изведнъж кариерата му рязко тръгна нагоре. На сцената се появи друг мъж, този път от военното разузнаване. Той търсеше войник от специална порода, който да извършва наблюдение от близко разстояние и да участва в други специални операции в Северна Ирландия. Каза, че бил впечатлен от лингвистичните постижения и от способността на Келър да импровизира и да мисли в движение. Дали Келър проявява интерес към тази работа? Същата нощ той стегна военната си раница и се премести от Хиърфорд в една секретна база в Шотландските планини.

По време на обучението Келър показа, че притежава забележителна дарба. Години наред Британските секретни и разузнавателни служби се измъчваха с безбройните акценти, съществуващи в Северна Ирландия. В Ълстър воюващите общности можеха да се идентифицират по звученето на гласа. Акцентът на католическия Западен Белфаст е различен от този на протестантския Западен Белфаст; акцентът на Горен Фолс Роуд е различен от този на Долен Фолс Роуд. Начинът, по който човек произнасяше няколко прости фрази, можеше да означава живот или ужасяваща смърт. Келър разви способността идеално да имитира различните интонации. Успяваше мигновено да промени акцента си: в един момент беше католик от Арма, в следващия — протестант от белфасткия Шанкил Роуд, след това пък — католик от жилищния квартал „Балимърфи“. Той действаше в Белфаст в продължение на повече от година, като следеше членове на ИРА и научаваше полезни слухове от хората от местните общини. Работеше сам, като офицерът от военното разузнаване, отговарящ за съответната операция, почти не упражняваше надзор върху него.

Назначението му в Белфаст приключи внезапно една нощ, когато беше отвлечен в Западен Белфаст и откаран в отдалечена ферма в графство Арма. Там го обвиниха, че е британски шпионин. Келър знаеше, че положението му е безнадеждно, затова реши да се измъкне с бой. Когато напусна фермата, четирима терористи ветерани от Временната ирландска републиканска армия бяха мъртви. Двама от тях направо бяха направени на парчета.

Келър се завърна в Хиърфорд за дълга почивка. Провеждаше си наказателни екскурзии в местността Брекън Бийкънс и обучаваше новобранци в изкуството на безшумното убиване. Но за командирите и психолозите на полка бе ясно, че Белфаст е променил Келър.

След това, през август 1990 година, Саддам Хюсеин завладя Кувейт. Пет месеца по-късно Келър и неговата бойна единица кръстосваха западната пустиня на Ирак, като издирваха и унищожаваха стартовите площадки на ракетите „Скъд“, които всяваха ужас в Тел Авив. В нощта на 28-и януари Келър и неговият екип откриха една стартова площадка в пустинята, на сто мили северозападно от Багдад. Той съобщи координатите й на командирите си в Саудитска Арабия. Деветдесет минути по-късно отряд бомбардировачи на Коалицията прелетя ниско над пустинята, но по нещастно стечение на обстоятелствата откри „приятелски“ огън и атакува ескадрилата на СВВС, вместо ракетната площадка. Британски чиновници заключиха, че цялата бойна единица е изчезнала, макар че никакви убедителни доказателства под формата на останки не бяха открити.

Онова, което последва, по същество може да се нарече теория — отново базираща се на доклади на разузнаването. Няколко месеца след катастрофата в Иракската пустиня бе докладвано, че в Европа работи един нов убиец, много голям професионалист. Полицейските информатори говореха за човек, известен като Англичанина. Никой не можеше да предложи нещо повече от много смътно негово описание. По това време мистериозният убиец беше заподозрян в извършването на най-малко двайсет неразкрити убийства. Британското разузнаване заподозря, че Кристофър Келър и Англичанина са едно и също лице.

В края на папката имаше две снимки. Първата беше направил Габриел — на мъжа, който влизаше в галерията в Париж. На втората се виждаха група мъже в пустинна местност. Едно от лицата бе обградено с кръгче. Габриел дълго време сравнява двете снимки. След това вдигна телефонната слушалка и потърси Шамрон в Тел Авив.

— Имам странното усещане, че и по-рано съм срещал този човек — каза му той.

Очакваше Шамрон да се изненада от тази забележка. Но вместо това, Стареца му каза да стои близо до факс машината и затвори телефона.

През 1988 година Габриел Алон проведе една от най-забележителните операции в историята на Израелското разузнаване: убийството на втория човек на ООП — Абу Джихад. Беше водил продължително и опасно наблюдение на вилата на палестинеца в Тунис и бе обучил елитния си екип в импровизиран лагер в пустинята Негев. А след това в една топла априлска нощ той заведе екипа от командоси в къщата на Абу Джихад и го застреля пред очите на жена му и децата му. Спомняйки си сега за онази нощ, той сякаш отново виждаше омразата в тъмните им очи.